Георги Овчаров

български архитект From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Георги Радев Овчаров (р. 20 април 1889 в Силистра – п. 15 октомври 1953, Силистра) е български архитект от междувоенния период, чието творчество е повлияно от неокласицизма.

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Семейство и образование

Георги Овчаров е роден в дунавския град Силистра през 1889 г. в семейството на Ради Овчаров.

Започва да учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен през 1911 г. След дипломирането си се завръща в България.

Първата световна война и „Клубът на интелектуалците“ в София

Thumb
Паметна плоча на фасадата на дома на арх. Георги Овчаров, построен по негов проект
Thumb
Домът на Овчаров на ул. „Славянска“, София

През Първата световна война е мобилизиран и изпратен на фронта, а след края на войната заживява в София. Става член на известния тогава „Клуб на интелектуалците“. В клуба се запознава с арх. Иван Васильов, проф. Александър Балабанов, Елин Пелин, проф. Андрей Николов и др. Попада в обкръжението на цар Борис III и от него получава първата си по-голяма поръчка – две малки жилищни сгради в Евксиноград. През 1926 г. проектира къща с ателие за писателя Сирак Скитник (на улица „Борова гора“), както и сграда за Работническа болница (днес ИСУЛ) в София.

През 1928 г. е обявен конкурс за сграда на Агрономическия факултет на СУ. Не е присъдена първа награда, а на второ място е класиран немският проф. Херман Бухер. Той възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров. През следващите години Георги Овчаров изгражда редица сгради в цялата страна. През 1949 г. успява за кратки срокове да проектира Мавзолея на Георги Димитров[1], заедно с Рачо Рибаров и Иван Данчов. Последната му творба е мостът Гюргево-Русе („Дунав-мост“ или „Мост на дружбата“), чието завършване не доживява. Почива на 15 октомври 1953 г. в родния си град.

Remove ads

Изградени сгради по негови проекти

Галерия

Бележки

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads