Георг (Пфалц-Зимерн)

Георг фон Зимерн (на немски: Georg von Simmern; * 20 февруари 1518; † 17 май 1569, Зимерн) от род Вителсбахи (линия Пфалц-Зимерн-Спонхайм), е пфалцграф и от 1559 до 1569 г. херцог на Пфалц-Зимерн.

Георг
херцог на Пфалц-Зимерн
Роден	20 февруари 1518 г.
Починал	17 май 1569 г. (51 г.) Зимерн, Германия
Управление
Период	1559 – 1569
Други титли	пфалцграф на Пфалц-Зимерн
Семейство
Баща	Йохан II (Пфалц-Зимерн)
Майка	Беатрикс фон Баден
Братя/сестри	Фридрих III (Пфалц) Райхард (Пфалц-Зимерн-Спонхайм) Хелена фон Пфалц-Зимерн Елизабет фон Пфалц-Зимерн Сабина фон Пфалц-Зимерн
Съпруга	Елизабет фон Хесен (9 януари 1541)

Живот

Георг е син на херцог Йохан II фон Зимерн (1492 – 1557) и съпругата му маркграфиня Беатрикс фон Баден (1492 – 1535), дъщеря на маркграф Христоф I от Баден (1453 – 1527) и Отилия фон Катценелнбоген (1451 – 1517). По-малък брат е на курфюрст Фридрих III (* 1515; † 1576) от Пфалц.^[1]

Още на осем години той получава първите си територии, от които през 1539 г. се отказва, понеже става евангелист. Вероятно около 1540 г. Георг сключва морганатичен брак с Елизабет Хайгер (направена благородничка като Елизабет фон Розенфелд). С нея той има двама сина Адам († сл. 1598) и Георг († сл. 1598), които на 21 декември 1566 г. във Виена са признати за легитимни и са издигнати от императора на благородници под името Господари на Рауеншпург/господари фон Равенсбург.^[2]

Известно време Георг живее с фамилията си в дворец Биркенфелд. Той постъпва на военна служба при крал Филип I от Испания. През 1559 г. става наследник на брат си като херцог на Зимерн.

На 9 януари 1541 г. Георг с жени за Елизабет фон Хесен (* 4 март 1503, Марбург; † 5 януари 1563, Лауинген), вдовица на пфалцграф и херцог Лудвиг II фон Цвайбрюкен и Велденц (1502 – 1532), дъщеря на ландграф Вилхелм I фон Хесен (1466 – 1515) и Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел (1460 – 1520). Те имат един син^[3] Йохан фон Зимерн (* 7 октомври 1541; † 28 януари 1562, погребан в Майнц).

Георг умира на 17 май 1569 г. на 51 години в Зимерн, където е погребан във фамилната гробница в църквата „Св. Стефан“.

Литература

• Willi Wagner: Die Wittelsbacher der Linie Pfalz-Simmern. Simmern 2003.
• Heinrich Rodewald: Schloß Birckenfeld. Leben und Treiben an einer kleinen Fürstenresidenz. 1584 – 1717. Enke, Birkenfeld 1927.
• Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 32.
• ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:94
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 94