Германски съюз

Германският съюз или Немската конфедерация (на немски: Deutscher Bund) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815 – 1866.^[1] Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверенитет. Броят на немските държави и държавици вследствие на военни и политически конфликти е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията представлява съюз на всички немски територии.

Германски съюз
— конфедерация —
1815 – 1866
Знаме        Герб
Германският съюз към 1815 г.:   Страни членки   Територии на страни членки извън съюза
Административни данни
Официално име	Германски съюз
Местно име	Deutscher Bund
Официален език	немски, италиански, долнонемски, чешки, словенски, полски, лимбургски
Континент	Европа
Столица	Франкфурт
Валута	райхсталер (до 1857 г.) съюзен талер (след 1857 г.)
Управление
Форма	Конфедерация Дуалистична монархия
Президент
1815 – 1835	Франц II
1835 – 1848	Фердинанд I
1850 – 1866	Франц Йосиф
Законодателна власт	Бундестаг
История
Конституция	8 юни 1815 г.
Германска революция	13 март 1848 г.
Манифест от Олмюц	29 ноември 1850 г.
Австро-пруска война	14 юни 1866 г.
Пражки мирен договор	23 август 1866 г.
Площ
Общо (1815)	630 100 km2
Население
Религия	римокатолицизъм, протестантство
По оценка от 1815	29 200 000
Предшественици и наследници
Предшественик Рейнска конфедерация Австрийска империя Кралство Прусия Наследник Северногермански съюз Австрийска империя Кралство Бавария Кралство Вюртемберг Велико херцогство Баден Велико херцогство Хесен Люксембург Лихтенщайн
Днес част от	Германия  Австрия  Полша  Чехия  Нидерландия  Белгия  Люксембург  Лихтенщайн  Хърватия  Италия  Словения
Германски съюз в Общомедия

Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.

Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт на Майн, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (на немски: Deutscher Zollverein), която е образувана през 1834 г., по инициатива на Прусия.

Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на революциите от 1848/49 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, е разпуснато от пруския крал, който има други планове за обединение на Германия.

След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 г. е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение четири години по-късно в единна Германска империя.