Германска отечествена партия

Германската отечествена партия (на немски: Deutsche Vaterlandspartei) е крайнодясна политическа партия в Германската империя, активна по време на последната фаза на Първата световна война. Тя играе жизненоважна роля в появата на легендата за удар с нож в гърба и клеветата на някои политици като „ноемврийски престъпници“.

Германска отечествена партия Deutsche Vaterlandspartei
Ръководител(и)	Алфред фон Тирпиц
Основател(и)	Алфред фон Тирпиц
Основана	2 септември 1917 г.
Разформирована	10 декември 1918 г.
Седалище	Берлин
Членове	1 250 000 (юли 1918 г.)[1]
Идеология	Национализъм Монархизъм Антисемитизъм
Полит. позиция	крайна десница
Цветове	черно
Германска отечествена партия в Общомедия

История

Партията е основана през септември 1917 г. и представлява консервативни, националистически и антисемитски политически кръгове, обединени в опозицията си срещу Райхстагската мирна резолюция от юли 1917 г. Лидерите на партията са Волфганг Кап и адмирал Алфред фон Тирпиц. Валтер Николай е шефът на партийната тайна полиция.^[2] Медиен магнат като Алфред Хугенберг е виден член на партията. Нейното политическо влияние достига своя връх през лятото на 1918 г., когато има около 1 250 000 членове. Основният източник на финансиране е Третото върховно командване.

Партията е официално разпусната по време на Германската революция на 10 декември 1918 г. Повечето от нейните членове по-късно се присъединяват към Германската национална народна партия (ДНВП), най-голямата дясна партия във Ваймарската република.

Един член обаче, Антон Дрекслер, създава подобна организация - Германска работническа партия (ДАП), която по-късно става Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП), управлявала Германия между 1933 и 1945 г.

Вижте също

• Германска работническа партия