Германски император

Германски император (на немски: Deutscher Kaiser) е титлата на държавната глава на Германската империя (Deutsches Reich) през 1871-1918 г. Император можели да бъдат само пруските крале.

Големият герб на Германския император 1871-1918 г.

Прокламацията на Вилхелм I в огледалната зала на Версайски дворец, Франция (картина от Антон фон Вернер)

Титлата имат тримата кайзери Вилхелм I, Фридрих III и Вилхелм II, които са били крале на Прусия.

Титлата е продължение на владетелите на ликвидираната през 1806 г. Свещена Римска империя на германската нация, които имали официалната титла римски крал или Римско-германски император (римски император) (или Император на Свещената Римска империя). Те са се разбирали и като такива.^[1]

След края на Френско-немската война (1870-1871), Северногерманският съюз е наречен Германската империя (Deutsches Reich). На 18 януари 1871 г. Вилхелм I е прокламиран от германската имперска армия за германски император в огледалната зала на дворец Версайл във Франция. Вилхелм II се отрича от короната на 9 ноември 1918 г. през последния ден на Първата световна война.

Германските императори (1871–1918)

от династията Хоенцолерн

Портрет	Име	Император от	Император до	Връзка с предните
	Вилхелм I	18 януари 1871	9 март 1888	Първият император
	Фридрих III	9 март 1888	15 юни 1888	Син на Вилхелм I
	Вилхелм II	15 юни 1888	18 ноември 1918	Последният император Внук на Вилхелм I Син на Фридрих III