Глобус (театър)

Театър „Глобус“ е театър в Лондон, свързан с Уилям Шекспир. Построен е през 1599 г. в Съдърк, близо до южния бряг на Темза, от театралната трупа на Шекспир, „Мъжете на Лорд шамбелана“. Унищожен е от пожар на 29 юни 1613 г. Втори театър „Глобус“ е построен на същото място до юни 1614 г. и остава отворен до затварянето на лондонските театри през 1642 г. Освен пиеси на Шекспир, тук за първи път са представени ранни произведения на Бен Джонсън, Томас Декер и Джон Флетчър.^[1]

Театър „Глобус“
Възстановената сграда на театъра през 1997 година
Място	Съдърк, Лондон
Страна	Великобритания
Основаване	1599 г.
Адрес	Мейдън Лейн (дн. Парк Стрийт), Съдърк, Лондон, Великобритания
Местоположение в Съдърк51.506667, -0.094722
Глобус в Общомедия

През 1997 г. сградата на театъра е възстановена по запазени описания и разкопки. Тя се намира на около 200 м от първоначалното ѝ местоположение.^[2]

Местоположение

Проучването на стари договори за наем и енорийски записи е установило, че парцелът, придобит за построяването на „Глоуб“, се простира от западната страна на съвременния път „Съдърк Бридж“ на изток до улица „Портър“ и от улица „Парк“ на юг до задната част на площад „Гейтхаус“.^[3][4] Удобно разположен в „развлекателното гето“, вече установено в Съдърк^[5], той е бил предлаган под наем от Томас Бренд, който е бил съсед на Джон Хемингс и Хенри Кондел, актьори с „Мъжете на Лорд шамбелана“.^[6]

Точното местоположение на сградата остава неизвестно, докато малка част от основите, включително една оригинална основа на пилон, не е открита през 1989 г. от Департамента по археология на Голям Лондон (днес Музей на археологията на Лондон) под паркинга в задната част на Анкър Терас на Парк Стрийт.^[7][8][9] Формата на основите днес е възпроизведена на повърхността. Тъй като по-голямата част от основите се намират под сграда, включена в списъка на сградите, не са разрешени по-нататъшни разкопки.^[7]

История

Втори театър „Глобус“, детайл от „Изглед към Лондон“ на Холар, 1647 г.

Детайл от панорамата на Вишер от 1616 г., показваща „Глобус“ (вдясно) и „Мечата градина“ (вляво).

Театър „Глоубус“ е показан в долния център на тази карта на улиците на Лондон.

Позиция на съвременния уличен план

Предполагаема реконструкция на театър „Глобус“ от К. Уолтър Ходжис, базирана на археологически и документални доказателства

Мястото на театър „Глоубус“, откъм улица „Парк“; тъмната линия в центъра маркира линията на основите. Бялата стена отвъд е задната част на тераса „Анкър“.

„Глобус“ е собственост на актьори, които са били и акционери в „Мъжете на Лорд шамбелана“. Двама от шестимата акционери на „Глобус“, Ричард Бърбидж и брат му Кътбърт Бърбидж, притежават двойни дялове от цялото дружество, или по 25%. Останалите четирима мъже, Шекспир, Джон Хемингс, Огъстин Филипс и Томас Поуп, притежават по един дял, или 12,5%. (Първоначално Уилям Кемп е трябвало да бъде седмият партньор, но той продава дела си на четиримата миноритарни акционери, оставяйки им повече от първоначално планираните 10%). Тези първоначални пропорции се променят с течение на времето с добавянето на нови акционери. Делът на Шекспир намалява от 1/8 на 1/14 (приблизително 7%) в хода на кариерата му.^[10]

„Глобус“ е построен през 1599 г. с дървен материал от по-ранен театър, „Театърът“, както се е казвал, построен от бащата на Ричард Бърбидж, Джеймс Бърбидж, в Шордич през 1576 г. Бърбидж първоначално са имали 21-годишен договор за наем на мястото, върху което е построен театърът, но са притежавали сградата изцяло. Въпреки това, наемодателят, Джайлс Алън, твърди, че сградата е станала негова с изтичането на договора за наем. На 28 декември 1598 г., докато Алън празнува Коледа в селския си дом, дърводелецът Питър Стрийт, подкрепен от актьорите и техните приятели, демонтира „Театъра“ греда по греда и го транспортира до склада на Стрийт на брега близо до Брайдуел.^[6] С настъпването на по-благоприятно време през следващата пролет материалът е транспортиран през Темза, за да бъде реконструиран като „Глобус“ върху някои блатисти градини южно от Мейдън Лейн, Съдърк. Макар и само на стотина ярда от пренаселения бряг на Темза, парцелът е разположен близо до земеделска земя и открити полета.^[6] Той е бил лошо дрениран и въпреки разстоянието си поради близостта си до реката и е бил склонен към наводнения по време на особено високи приливи. Трябвало да се създаде кей от повдигната пръст с дървени облицовки, за да се издигне сградата над нивото на наводнението.^[11] Новият театър е бил по-голям от сградата, която е заменил, като по-старите греди са били използвани повторно като част от новата конструкция. „Глобус“ не е бил просто старият театър, новосъздаден в Банксайд.^[12][13] Вероятно е завършен до лятото на 1599 г., навреме за откриващата продукция на „Хенри V“ и известната ѝ препратка към представлението. Доувър Уилсън обаче отлага датата на откриването до септември 1599 г., приемайки препратката за пренебрежителна и следователно малко вероятно да бъде използвана при откриващата постановка на „Глобус“. Той предполага, че разказът на Томас Платър, швейцарски турист, описващ представление на „Юлий Цезар“, на което е бил свидетел на 21 септември 1599 г., разказва за по-вероятната първа продукция.^[14] Първото представление, за което е останал солиден рекорд, е „Всеки човек извън настроението си“ на Джонсън – с първата си сцена, приветстваща „милите и любезни зрители“ – в края на годината.^[11][15]

На 29 юни 1613 г. театър „Глобус“ се възпламенява по време на представлението „Хенри VIII“.^[16] Театрално оръдие, изстреляно по време на представлението, не успява да запали, запалвайки дървените греди и сламения покрив. Според един от малкото оцелели документи за събитието, никой не е пострадал, освен мъж, чиито горящи бричове са били угасени с бутилка бира.^[17] Театърът е възстановен през следващата година.

Подобно на всички останали театри в Лондон, „Глобус“ е затворен с избухването на Първата гражданска война в Лондон, когато лондонският парламент затваря всички лондонски театри с наредба от 2 септември 1642 г.^[18] Театърът е съборен през 1644 – 1645 г. (често цитираният документ, датиращ акта на 15 април 1644 г., не е надежден^[19]), за да се освободи място за жилищни сгради.^[20]

Модерна реконструкция на театъра, наречена „Шекспиров Глобус“, е направена и театърът е отново открит през 1997 г. с постановката „Хенри V“. Тя е академично приближение на оригиналния дизайн, базирано на наличните доказателства за сградите от 1599 и 1614 г.^[21], и се намира на приблизително 230 m от мястото на оригиналния театър.^[2]

Оформление

Подробните размери на „Глобус“ са неизвестни, но формата и размерът му могат да бъдат оценени от научни изследвания през последните два века.^[22] Доказателствата сочат, че е бил триетажен амфитеатър на открито с диаметър приблизително 30 m, който е можел да побере до 3000 зрители.^[23] „Глобус“ е изобразен като кръгъл на скицата на сградата от Венцеслас Холар, включена по-късно в неговата гравюра „Дълъг изглед на Лондон от Банксайд“ през 1647 г. Въпреки това, през 1988 – 1989 г. разкриването на малка част от основата на „Глобус“ предполага, че той е бил многоъгълник с 20 страни.^[24][25]

В основата на сцената и около нея от три страни има зона, наречена „двор“. Името произлиза от старите хан-дворове^[26][27], където срещу пени, хора стоят на земен под, осеян с тръстика, за да гледат представлението.^[27] По време на разкопките на „Глобус“ през 1989 г. е открит слой от ядкови черупки, притиснати в пода, така че да образува нов повърхностен слой.^[9] Вертикално около двора са разположени три нива с по-скъпи седалки в стадионен стил. Правоъгълна сценична платформа се издига в средата на открития двор. Сцената е приблизително 13 m широка, 8 m дълбока и е издигната на около 1,5 m от земята. На тази сцена има капак, използван от изпълнителите за влизане от „мазето“ под сцената.^[28]

Задната стена на сцената има две или три врати на основното ниво, със завесена вътрешна сцена в центъра^[29] и балкон над нея. Вратите водят към „къщата на умората“^[30] (задкулисната зона), където актьорите се обличат и очакват своите влизания на сцена. Етажите по-горе може да са били използвани за съхранение на костюми и реквизит, както и за офиси на администрацията.^[7] Балконът помещава музикантите и може да се използва и за сцени, изискващи горно пространство, като например сцената с балкона в „Ромео и Жулиета“. Сцената е покрита с тръстикови рогозки, въпреки че това може да е било използвано само ако обстановката на пиесата го е изисквала.^[17]

Големи колони от двете страни на сцената поддържат покрив над задната ѝ част. Таванът под този покрив се нарича „небеса“ и е изрисуван като небе с облаци.^[31] Врата в небесата позволява на изпълнителите да слизат с помощта на някакъв вид въже и хамути.^[32] Сцената е разположена в югоизточния ъгъл на сградата, за да бъде на сянка по време на следобедните представления през лятото.^[33]

Име, мото и знаме

Името на „Глобус“ предполагаемо намеква за латинския етикет totus mundus agit histrionem („целият свят играе срещу играча“), който от своя страна произлиза от quod fere totus mundus exerceat histrionem – „почти целият свят практикува актьорско майсторство“, от сатиричния римски автор Петроний, който е бил широко разпространен в Англия по времето на Бърбеджи. Totus mundus agit histrionem, според това обяснение, е прието за мото на театъра.^[34] Изглежда вероятно обаче връзката между предполагаемото мото на Петроний и театъра да е направена едва по-късно, произхождайки от трудолюбивия ранен биограф на Шекспир Уилям Олдис, който твърди като свой източник заето копие от Харлейските ръкописи, до които някога е имал достъп. Това е повторено добросъвестно от неговия литературен изпълнител Джордж Стивънс, но сега историята се смята за „подозрителна“, като Олдис е извършил „измама с лековерната си публика“.^[35] Шекспировият редактор Едмънд Малоун доразвива предположението на Олдис, като съобщава, че мотото е изобразено на знамето на театъра – земен глобус върху раменете на Херкулес.^[36][37]

Друга алюзия, позната на съвременния театрален зрител, би била към Teatrum Mundi („Театър на света“), размишление на философа от XII век Джон от Солсбъри, в неговия „Поликратикус“, трета книга. То включва разсъждение върху театралните метафори от Библията и от много автори от класическата античност. Препечатано през 1595 г., то е било широко разпространено и четено. Критикът Ернст Курциус е описал как коментарът на Джон от Солсбъри, а не произведенията на Петроний, е внушил името.^[38]