Глориъс (линеен крайцер, 1916)

Глориъс (на английски: HMS Glorious) е „лек линеен крайцер“ или „голям лек крайцер“ от типа „Корейджъс“, на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война. След края на войната, заедно с главния кораб на проекта е преустроен за самолетоносач.

HMS Glorious

„Глориъс“ HMS Glorious
Външен вид в първите години на службата
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линеен крайцер от типа „Корейджъс“
Производител	Harland and Wolff в Белфаст, Великобритания.
Служба
Заложен	1 май 1915 г.
Спуснат на вода	20 април 1916 г.
Влиза в строй	14 октомври 1916 г.
Потънал	потопен на 8 юни 1940 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номер	Номер на вимпела: 77
Водоизместимост	19 488 t (нормална); 22 719 t (пълна)
Дължина	239,8 m
Ширина	24,7 m
Газене	7,35 m
Броня	пояс: 51 – 76 mm; траверси: 25 – 38 mm; палуба: 19 – 76 mm; барбети: 76 – 178 mm; кули ГК: 178 – 229 mm; бойна рубка: до 254 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 18 водотръбни котли Yarrow
Мощност	90 000 к.с. (67 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32 възела (59 km/h)
Далечина на плаване	6000 морски мили при 20 възела ход; Запас гориво: 3160 t нефт
Екипаж	829 – 842 души
Името означава на английски език	Славен, Великолепен, Възхитителен
Прякор	Uproarious (на български: Станал за смях)
Въоръжение
Артилерия	2x2 381 mm; 6x3 102 mm;
Зенитна артилерия	2x1 76 mm; 16x1 120 mm (като самолетоносач)
Торпедно въоръжение	2x1 533 mm ТА[„Коментари“ 1]
Самолети	48 самолета (като самолетоносач)
„Глориъс“ в Общомедия

Заради своеобразността на проекта крайцерът получава унищожителния прякор Uproarious (станал за смях)^[1].

Потопен е на 8 юни 1940 г. от германските линкори „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“ по време на участието му в операцията „Alphabet“^[2] заедно с разрушителите от съпровождението HMS Ardent (H41) („Ардент“) и HMS Acasta (H09) („Акаста“)^[3]. Заедно със самолетоносача „Глориъс“ загиват 1207 души.

История на службата

 Основна статия: Гибелта на самолетоносача „Глориъс“

Самолетоносачът „Глориъс“, в съпровождение на разрушителите „Акаста“ и „Ардент“, евакуира от Норвегия две изтребителни ескадрили (десет „гладиатора“ от 263-а и толкова „Хърикейна“ от 46-а). Нито един от корабите няма радаров, наблюдение над хоризонта от високо разположени постове не се води. Самолетоносачът не може да използва тези самолети за атаки над противника, а поради безотговорност на екипажа, нито един от неговите торпедоносци (а в хангара си той има шест „Суордфиша“) не е готов за старт. Без готови ударни самолети корабът има в бордовия си залп само осем 120-мм оръдия. Немските рейдери вдигат скоростта си до 29 възела, обръщат на 16 румба, движейки се за пресичане на курса на противника. Плаващият начело „Гнейзенау“ открива огън с главния си калибър по самолетоносача, а със спомагателния си калибър по най-близкия разрушител. След четири минути към него се присъединява „Шарнхорст“. „Глориъс“ завива на югозапад, а разрушителите започват да го прикриват с димна завеса. „Ардент“ изстрелва четири торпеда, но немците успяват да се отклонят от тях. Макар димната завеса и да пречи на стрелбата, немските кораби, използвайки радари, бързо превръщат самолетоносача в купчина обломки.

В 17:52 „Глориъс“ гори, но продължава да поддържа висока скорост. Изкочилият изпод дима „Ардент“, в самоубийствена атака, изстрелва последните си 4 торпеда, от които немците отново успяват да се отклонят. По разрушителя започват да стрелять със снаряди от всички калибри, той се опитва да се отклони и да излезе от боя, но губи ход и с голям крен, в 18:22, отива към дъното в точката с координати 68°38′ с. ш. 3°50′ и. д.68.633333° с. ш. 3.833333° и. д.68.633333, 3.833333.

Коментари

1. Всички неуточнени данни са приведени към момента на влизане в строй.