Годеч (община)

Община Годеч се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Годеч (община) 43.02, 23.05
Общи данни
Област	Софийска област
Площ	374,680 km²
Население	5 137 души
Адм. център	Годеч
Брой селища	20
Сайт	https://www.godech.bg
Управление
Кмет	Радослав Асенов (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	11 съветници Алтернатива на гражданите (4) ГЕРБ (6) Възраждане с ГЕРБ (1)
Годеч (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападната част на Софийска област. С площта си от 374,68 km² заема 6-о място сред 22-те общините на областта, което съставлява 5,29% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Своге;
• на югоизток – община Костинброд;
• на юг – община Драгоман;
• на запад – Сърбия;
• на север – община Берковица, област Монтана;

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина.

Северната част на общината, между прохода Петрохан на изток и държавната граница с Република Сърбия на запад се заема от югоизточните склонове на Берковска планина. В нея, на 8 km северозападно от прохода, на границата с община Берковица се извисява най-високата ѝ точка – връх Ком (2015,8 m), която е и най-висока точка на община Годеч. Югоизточно от прохода и източно от долината на река Нишава в пределите на общината попадат западните части на Понор планина. На 2,5 km северно от село Бракьовци се издига първенецът на Понор връх Равно буче (1499 m).

В централната част на общината се простира планината Вучибаба. Тя има овална форма с дължина около 12 km и ширина до 5 km с много стръмни, на места отвесни склонове. На север, чрез висока седловина се свързва с Берковска планина, на изток и югоизток достига до долината на река Нишава, на юг до Годечката котловина, а на запад, в района на село Ропот се свързва с крайните югоизточни части на планината Видлич. Най-високата ѝ точка връх Големи дел 1362,9 m се намира на 2 km югозападно от село Губеш.

Между Берковска планина на север и североизток, планината Вучибаба на юг и планина Видлич на югозапад в пределите на България попада крайната югоизточна, най-висока част на котловината Висок, в която са разположени три села – Бърля, Комщица и Смолча.

Западно и северозападно от планината Вучибаба в пределите на община Годеч попадат крайните югоизточни части на планината Видлич (останалите 90% от планината са на сръбска територия). Най-високата ѝ точка в България 1110,3 m се намира на граничната бразда, на 3 km северно от село Станянци.

Южно от планината Вучибаба се простира малката Годечка котловина. Тя се простира от запад на изток на 10 km, а ширината ѝ е 5-6 km. Надморската ѝ височина варира от 650 до 780 m. В нея югозападно от село Разбоище, на границата с община Драгоман в коритото на река Нишава се намира най-ниската точка на общината – 550 m н.в.

Южно от Годечката котловина, на територията на община Годеч се простират северните, полегати склонове на планината Чепън (част от Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка от 1179,2 m се намира на 3 km южно от село Мургаш, на границата с община Драгоман.

Води

Основна водна артерия на община Годеч е река Нишава (191 km, от които 40 km в България, десен приток на река Южна Морава в Сърбия). Тя извира на около 1100 m югоизточно от връх Ком в Берковска планина, на 1740 m н.в. под името Гинска река. Първите около 8 km до прохода Петрохан тече в югоизточна посока, след което завива на юг в дълбока долина, разделяща Берковска планина на запад от планината Понор на изток. На 43°02′ с. ш. 23°07′ и. д.43.033333° с. ш. 23.116667° и. д.43.033333, 23.116667 завива на запад, преминава през Годечката котловина, където вече получава името си Нишава, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом и напуска пределите на община Годеч. Нейни основни притоци в общината са: Зли дол (десен), Шумска река (ляв) и Забърдска река (десен). Забърдска река води началото си от сръбска територия и в България протича с долното си течение през селата Станянци и Връдловци.

В северната част на община Годеч протича най-горното течение на река Височица (Комщица, Брълска река 71 km, от които 16,7 km в България). Тя извира под името Сребърна под връх Камара в Берковска планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	5375	100,00
Българи	5162	96,04
Турци	–	-
Цигани	20	0,37
Други	–	-
Не се самоопределят	–	-
Неотговорили	187	3,48

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Годеч
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	14832	14861	13189	10310	9021	8143	7545	6604	5375	4927
Източници: Национален Статистически Институт,

Населени места

Общината има 20 населени места с общо население от 4927 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Годеч, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бракьовци	50	40,563		Комщица	68	47,244
Букоровци	19	5,079		Лопушня	34	5,185
Бърля	21	26,159		Мургаш	32	12,476
Връдловци	16	6,120	Върдоловци	Равна	10	12,393
Върбница	23	7,141		Разбоище	38	7,063
Гинци	142	40,652		Ропот	15	6,860
Годеч	4086	56,305		Смолча	8	12,108
Голеш	42	15,468		Станянци	8	7,971
Губеш	26	23,842		Туден	95	14,621
Каленовци	20	5,646		Шума	174	21,785
				ОБЩО	4927	374,680	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 519/обн. 26.12.1909 г. – признава м. Равна за с. Равна;
• Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява махалите Глотница, Неголова (Негулева) и Старо село в едно ново населено място – гр. Годеч;
• Указ № 128/обн. 11.08.1961 г. – признава н.м. Вакарел (от сборно село Шума) за отделно населено място – с. Шума;
• указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Раетска и Странска и ги присъединява като квартали на с. Шума;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Върдоловци на с. Връдловци;
• Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Елечанова, Йовкина, Молак, Стойкина и Трап и ги присъединява като квартали на гр. Годеч.

Транспорт

През територията на общината, на протежение от 5,8 km преминава последният участък от трасето на жп линията Калотина – Станянци от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 53 km:

• участък от 14 km от Републикански път II-81 (от km 40,2 до km 54,2);
• участък от 18,4 km от Републикански път III-813 (от km 0,6 до km 19,0);
• целият участък от 20,6 km от Републикански път III-8132.

Топографска карта

• Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Информация за общината Архив на оригинала от 2016-02-02 в Wayback Machine.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.