Голосеменни

Голосеменните растения (Gymnospermae) са отдел растения, включващ дървета и храсти от класовете Иглолистни, Цикасови, Гинко и Гнетум.

Голосеменни

Чилийска араукария (A. araucana)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: E. siphonogama отдел: Голосеменни (Gymnospermae)

Научно наименование

Gymnospermae Prantl, 1874

Голосеменни в Общомедия

[ редактиране ]

Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най-широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени.

Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са двуполови – има, както женски, така и мъжки, като при някои видове те се развиват върху едно и също растение, докато при други – върху различни растения. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета, които го правят лесно преносим от вятъра, чрез които и се извършва опрашването. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпространяват от вятъра. Голосеменните растения не образуват плодове, но при хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.