Голямата война

„Голямата война“ (на италиански: La grande guerra) е военна трагикомедия от 1959 година, копродукция на филмови компании от Италия и Франция, режисирана от Марио Моничели.

Голямата война
La grande guerra
Режисьори	Марио Моничели[1][2][3][4][5]
Продуценти	Дино Де Лаурентис
Сценаристи	Марио Моничели Лучано Винчензони Адженоре Инкрочи Фурио Скарпели
В ролите	Виторио Гасман Алберто Сорди Силвана Мангано
Музика	Нино Рота
Оператор	Леонида Барбони Роберто Джерарди Джузепе Ротуно Джузепе Серанди
Монтаж	Адриана Новели
Филмово студио	Дино Де Лаурентис Синематографика Грей Филм
Жанр	трагикомедия военен
Премиера	5 септември 1959 г. (Венециански филмов фестивал)
Времетраене	137 минути
Страна	Италия Франция
Език	италиански
Цветност	черно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie
Голямата война в Общомедия

Сюжет

Италия, 1916 година. Оресте Джаковаци (Алберто Сорди) от Рим и Джовани Бусака (Виторио Гасман) от Милано са призовани в редиците на италианската армия по време на Първата световна война, към която те се присъединяват с неохота. Двамата измислят различни номера, за да се измъкнат от битките и работата. Джовани плаща на Оресте, вярвайки на неговите фалшиви обещания да го измъкне от армията. И двамата се опитват по всякакъв начин да избегнат службата, но обстоятелствата се стичат така, че съдбите им отново се пресичат във влака на път за фронта. Въпреки че преди Оресте е измамил Джовани, те двамата стават приятели и заедно са разпределени на втората линия на фронта. Двамата италиански войници попадат в мъглите на австрийския фронт против волята си. Тук те прекарват няколко месеца в относителен мир и Джовани намира време за афера с проститутката Костантина (Силвана Мангано). Войната приближава с всеки изминал ден и за съжаление те двамата попадат под командването на строгия офицер, лейтенант Галина (Ромоло Вали) и несговорчивия сержант Барифери (Ливио Лоренцон). По време на най-важната битка на италианците срещу австро- унгарците, когато трябва да защитят река Пиаве, Джовани и Оресте са натоварени с изключително отговорната задача да доставят жизненоважно съобщение на италианския щаб, но попадат в капан и са заловени. Австрийският офицер (Жерард Хертер) започва разпит, заплашвайки ги, че ще им отнеме живота, за да се добере до важното съобщение.^[6]

В ролите

Изпълнител	Роля
Алберто Сорди	Оресте Джаковаци
Виторио Гасман	Джовани Бусака
Силвана Мангано	проститутката Костантина
Фолко Лули	Бордин
Бернар Блие	капитан Кастели
Ромоло Вали	лейтенант Галина
Виторио Саниполи	майор Вентури
Никола Ариляно	Джардино
Джеронимо Мейниер	вестоносецът
Марио Валдемарин	Лоренци
Елза Вазолер	съпругата на Бордин
Тиберио Мурджа	Розарио Никотра
Ливио Лоренцон	сержант Барифери
Феручо Амендола	Де Кончини
Джани Баджино	войникът
Карло Д′Анджело	капитан Фери
Акиле Компаньони	капелана
Луиджи Фаинели	Джакомаци
Марчело Джорда	генералът
Тиберио Митри	Мандрих
Жерард Хертер	австрийският капитан
Гуидо Челано	италианският майор [7]

Продукция

Снимките на филма протичат от 25 май до средата на юни 1959 година главно в провинция Удине, в Джемона дел Фриули, в околностите на Венцоне, в крепостта на Палманова и в квартала Несполето на Лестица. Някои от сцените са заснети в Сан Пиетро Инфине, Кампания.

Награди и номинации

Награди

• Награда Давид от наградите Давид Ди Донатело за най-добра продукция от 1960 година.
• Награда Давид от наградите Давид Ди Донатело за най-добра мъжка роля на Алберто Сорди и Виторио Гасман от 1960 година.
• Награда Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра мъжка роля на Алберто Сорди от 1960 година.
• Награда Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър дизайн на продукция на Марио Гарбулия от 1960 година.
• Награда Златен лъв за най-добър филм от Международния кинофестивал във Венеция, Италия през 1959 година.
• Специална диплома за най-добра мъжка роля на Алберто Сорди от Международния кинофестивал във Венеция, Италия през 1959 година.

Номинации

• Номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм от 1960 година.
• Номинация за Златен глобус за най-добър филм от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър режисьор на Марио Моничели от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра мъжка роля на Виторио Гасман от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър продуцент на Дино Де Лаурентис от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър оригинален сценарий на Агеноре Инкрочи, Марио Моничели, Карло Салса, Фурио Скарпели и Лучано Винченцони от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър сценарий на Агеноре Инкрочи, Марио Моничели, Карло Салса, Фурио Скарпели и Лучано Винченцони от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър оператор на Джузепе Ротуно от 1960 година.
• Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добри костюми на Данило Донати от 1960 година.^[8]

Външни препратки

• „Голямата война“ в Internet Movie Database
• „Голямата война“ в Allmovie
• „Голямата война“ в Rotten Tomatoes
• „Голямата война“ на сайта FilmAffinity
• „Голямата война“ на сайта Cinematografo
• „Голямата война“ на сайта MovieMeter