Горгий

Горгий (на гръцки: Γοργίας, Горгиас) е древногръцки софист, въвел обучението по реторика в Атина. Счита се, че той е развил нов жанр в реториката, "тържествения", различаващ се от вече известните съвещателни форми.^[1][2] Като философ, той е първият на когото се приписват теории за солипсизма и нихилизма.

Горгий Γοργίας
древногръцки реторик и философ
Роден	около 483 г. пр.н.е. Леонтини, дн. Италия
Починал	около 375 г. пр.н.е. (108 г.) Лариса, Гърция
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия
Школа	Софизъм
Интереси	Онтология, епистемология, реторика, етика
Научна дейност
Област	Реторика
Горгий в Общомедия

Роден е в Леонтини на о-в Сицилия, където е бил ученик на Емпедокъл.^[1] През 427 пр.н.е. е изпратен от съгражданите си при ръководителя на делегацията, за да помоли за закрилата на Атина срещу сиракузката агресия. След това се установява в Атина, където се изявява като оратор и преподава реторика.

Известен е най-вече с това, че въвежда реториката в Древна Гърция. Спомага за възприемането на атическия диалект като език, на който трябва да се пише проза. Автор е на произведението За природата или несъществуващото. Същината му може да се прочете в писанията на Секст Емпирик и в трактата De Melisso, Xenophane, Gorgia, написано вероятно от Теофраст. В това произведение той пише:

• Нищо не съществува.
• Дори нещо да съществува, то е непознаваемо.
• Дори нещо да съществува и да бъде познаваемо, то знанието за него не може да бъде съобщено на другите.

Приема се, че Горгий създава солипизма и нихилизма с тези твърдения.

Автентичността на две риторически упражнения, Възхвала на Елена и Защита на Паламед (издадени с Антифон, редактор Ф. Блас в поредиците Тойбнер от 1881, F. Blass, Teubner), приписвани на него, е спорна. Платон е съчинил едноименен диалог, в който един от участниците е Горгий, но формата му на литературно произведение не предполага то да се приема като историческо свидетелство.^[3]