Гранички манастир

Граничкият манастир „Свети Лука“ е действащ девически български православен манастир. Част е от Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия.

Гранички манастир „Свети Лука“
Местоположение в Граница42.236889, 22.721972
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Граница
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Софийска
Архиерейско наместничество	Кюстендилско
Изграждане	1948 г.
Състояние	действащ
Гранички манастир „Свети Лука“ в Общомедия

Местоположение

Намира се на около 7 km южно от град Кюстендил и на около 2 km югозападно от село Граница, община Кюстендил, в северното подножие на Осоговска планина, в местността Пустия манастир.

История

Предполага се, че манастирът е основан през 10 век (това се подкрепя от названието на местността в която е построен манастирът, разкритите ранни основи и разположената в близост средновековна крепост „Граница“), многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.).

В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори Алексий I Комнин (1081 – 1118), Мануил I Комнин (1143 – 1180), Андроник I Комнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195).

Тримата сина на Яков, епископ на Крупник, Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, се установили в малкия манастир, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 – 1466). След ремонта на рилската света обител, там били върнати мощите на покровителя на българския народ – Иван Рилски.

Архитектура

Манастирът „Св. Лука“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и манастирски жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от село Граница – възобновители на Рилския манастир.

Статут

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ.

Храмов празник

Храмовият празник е на 18 октомври и се празнува ежегодно.

Галерия

• 
  Жилищната постройка
• 
  Аязмото в двора
• 
  Богато изписаната вътрешна стена
• 
  Вътрешността на църквата
• 
  Част от олтара
• 
  Историята на манастира на входа на църквата

Литература

• Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.

Външни препратки

• Гранички манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2014-10-09 в Wayback Machine.
• Гранички манастир – pravoslavieto.com
• Гранички манастир – Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане