Григор Вачков
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Григор Вачков Проданов (26 май 1932 – 18 март 1980) е български театрален и киноактьор, носител на званието „народен артист“. Играл е в 44 български филма.
Remove ads
Биография
Григор Вачков, или както го наричат колегите Гришата учи в лозаро-винарско училище в Плевен, а после завършва ВИТИЗ през 1955 г., след което става член на колектива на Държавния сатиричен театър от самото му основаване. Работи във винпром и яйцекомбинат в Левски (1950 – 1952). Играе във Врачански народен театър (1955 – 1956) и Сатиричния театър (1956 – 1980). Работил е в Българско радио в седмичното предаване „Наслука“.
Дебютът му в киното е през 1960 г. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1969 – 1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са Последно лято (1974) и Мъжки времена (1977). Последният му филм е Мера според мера (1981), в който неговата роля остава недовършена. В Златния фонд на БНР се пазят много постановки за радиотеатър с негово участие, а във фондовете на БНТ - телевизионни филми и постановки на телевизионен театър.
В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание.
Баща е на актрисата Мартина Вачкова и много добър приятел на Йордан Радичков. Съпругата му е Силвия Вачкова – киноредактор и репортер.
Remove ads
В памет Вачков е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Награди и отличия
- Златен медал за мъжка роля за превъплъщението си в Иван Ефрейторов от филма Последно лято на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, Италия, 1974
- Наградата за мъжка роля за ролята на Банко във филма Мъжки времена от Фестивала на българския игрален филм – Варна, 1978
- Заслужил артист
- Народен артист (1978 г.)
Театрални роли
- „На дъното“ (Максим Горки)
- „Скъперникът“ (Молиер) – Жак
- „Суматоха“ (Йордан Радичков) – Араламби
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
- „Петрол“ (Иван Радоев) – момчето
- „Лазарица“ (Йордан Радичков) – Лазар
- „Дванайсетте стола“ (Илф и Петров) – отец Фьодор
- „Чичовци“ (Иван Вазов) – Селямсъзът
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
Телевизионен театър
- „Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
- „Житни зърна в плява“ – „Връвчицата“ (1972) (Йордан Радичков)
- „Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), мюзикъл
- „Кръстословица“ „Житни зърна в плява“ (1972) (Йордан Радичков)
- „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – рибарят Том/престъпникът
- „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
- „Юнаци с умни калпаци“ (Никола Русев)
- „Лют звяр“ (Никола Русев) – попът
- „Вражалец“ (Ст. Л. Костов) – кметът
- „Яйцето“ (Йордан Радичков)
Remove ads
Филмография
- „И ми е пълен животът...“ (1978), (реж. Иван Кирилов) – филм за Григор Вачков
- „Портрет“ (1975), (реж. Иван Кирилов) – филм за Григор Вачков
Remove ads
Външни препратки
- ((en)) Григор Вачков в
Internet Movie Database
- Григор Вачков в kino.dir.bg
- Борислав Гърдев, Памет за Григор Вачков, Литературен клуб, 25 май 2007
- Григор Вачков – фейсбук
- ((ru)) Григор Вачков в КиноПоиск
- ((ru)) Григор Вачков в Кино-театр
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads