Група на Балинт

Методът на Балинт групите е групов метод по своята същност, при който се обучават лекари (общи или тясно специализирани), психотерапевти и психоаналитици във взаимоотношенията между лекар и пациент. Идеята е развита през 1945 г. от Майкъл Балинт и жена му Енид Балинт.

Метода се състои в събиране на 10-12 души веднъж седмично за по два часа под ръководството на един или двама аналитици. Там практикуващите обменят своите мисли и идеи по конкретни случаи на някой от групата с цел получаване на страничен поглед върху случая, който е независим от личните емоции и преживявания на лекаря/аналитика/психотерапевта.^[1] Целта на този метод е да позволи на самия специалист да разбере по-добре феномените на преноса и контрапреноса. Основните въпроси в тази връзка са: Какво прави лекаря с пациента? Какво прави пациента на лекаря? Какви чувства поражда в него (и в другите членове на групата)?^{[2][3][4][5][6][7][8][9]} Според Балинт предотвратяването на контрапреноса става чрез запълването на „фундаменталната липса“ (отсъствие на независимо външно оценяване) в аналитичния процес.^[10]

Метода става много популярен и започват да се създават цели асоциации, които се занимават с него като първите са Медицинско общество Балинт на Франция (1967), Медицинско общество Балинт на Великобритания (1969). Впоследствие такива общества се създават в Италия (1974), Германия, Белгия и Русия (1994). В България също са правени опити за работа по този метод.^[10]