Гулиелмо Гонзага

From Wikipedia, the free encyclopedia

Гулиелмо Гонзага
Remove ads

Гулиелмо Гонзага (на италиански: Guglielmo Gonzaga; * 24 април 1538, Мантуа, † 14 август 1587, Гойто) от рода Гонзага е от 1550 г. 3-ти херцог на Мантуа, маркграф на Монферат и от 1574 г. херцог на Монферат.

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Той е вторият син на херцог Федерико II Гонзага (* 1500, † 1540) и на втората му съпруга Маргарита Палеологина (* 1510, † 1566). По бащина линия е внук на Франческо II Гонзага, маркграф на Мантуа, и Изабела д’Есте, а по майчина – маркграф Вилхелм XI от Монферат и принцеса Анна д’Алансон. Има трима братя и три сестри:

Има и един полубрат и една вероятна полусестра от извънбрачни връзки на баща си.

Remove ads

Биография

Гулиелмо наследява на трона на починалия през 1550 г. свой бездетен брат Франческо III. По договора от Като-Камбрези е потвърден неговата титла „маркиз на Монферат“.

На 26 април 1561 г. в Мантуа се жени за ерцхерцогиня Елеонора Австрийска[1], дъщеря на император Фердинанд I и Анна Ягелонина. Въпреки гърбавостта си има щастлив брак.[2]

През 1569 г. подчинява с жестоки репресии Казале, който винаги ревностно е пазил автономията си от Монферат. През 1573 г. от маркиз той става херцог на Монферат.

Гулиелмо е добър администратор на своите владения, покровител на изкуствата, музикант (самият той е композитор) и колекционер на произведения на изкуството. Също така се грижи много за армията. Той е хитър и проницателен политик, способен да остане независим от могъщите на времето си (Папската държава, Свещената Римска империя, сили като Испания и Франция). Увеличава селскостопанското и промишленото производство, засилвайки търговията. Мантуа, през 1567 г., има 46 000 жители.

По време на своето управление, през 1575 г., Гулиелмо получава важна отстъпка от императора при модификацията на герба на Гонзага: позицията на орлите се променя, като от хералдически обърнати надясно се обръщат един срещу друг, и вече не са с снижен полет.

През 1586 г. той освобождава и приема в двора си поета Торкуато Тасо, затворен във Ферара от зет му, херцог Алфонсо II д'Есте, по време на сватбата му.

Под негово владичество Мантуа се превръща в един от най-бляскавите и престижни дворове в Европа, а Гулиелмо успява да натрупа колосално състояние, включително 2 млн. златни монети. Той построява Палатинската базилика „Санта Барбара“ в херцогския дворец на Мантуа и провинциалните резиденции в Мармироло и в Гойто.

Умира през 1587 г. на 49 г. и е погребан в базиликата „Санта Барбара“.

Remove ads

Брак и потомство

∞ 26 април 1561 в Мантуа за ерцхерцогиня Елеонора Австрийска (* 2 ноември 1534, † 5 август 1594)[1], дъщеря на император Фердинанд I и Анна Ягелонина, от която има един син и две дъщери:

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads