Гумендже

Гумѐндже^[2] или Гюмендже (срещат се и формите Гумѐнджа/Гюменджа, (понякога книжовно Игуменчо, на гръцки: Γουμένισσα, Гумениса, до 1926 година Γουμένιτσα, Гуменица^[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пеония в административна област Централна Македония. Градът е център и на Гумендженската епархия на Гръцката православна църква.

Гумендже Γουμένισσα
Изглед към града
Гумендже 40.948056, 22.451944 Гумендже Гумендже
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Боймия
Надм. височина	250 m
Население	3292 души (2021 г.)
Покровител	Георги Победоносец[1]
Пощенски код	613 00
Телефонен код	2343
Гумендже в Общомедия

География

Гумендже е разположен на 250 m надморска височина, на 65 km северозападно от Солун,^[4] в северния край на Солунското поле в източното подножие на планината Паяк (Пайко). Градът е център на областта Боймия,^[5] част от Гевгелийско-валандовската котловина.

История

В Османската империя

 Основни статии: Гумендженска българска община и Гумендженска гръцка община

Свиларската фабрика в Гумендже

Селището е основано след османското завоевание на района.^[4] От 1696 година населението на Гумендже получава специален статут и облекчени данъци, тъй като във валавиците на Гумендженската река се валя шаяка за яничарите.^[6][4] Заселването на мюсюлмани в градчето е забранено.^[4]

В XIX век Гумендже е паланка в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Игуменчо като българско село.^[7]

За разлика от Кукуш и Енидже Вардар, в Гумендже униатското движение не бележи успех, заради силното влияние на Иверския и Зографския манастир.^[6] В 1866 – 1867 година в параклиса на метоха на Зограф в града е открито първото българско частно училище от зографския свещеник Харалампи Айдаринов, заради което е отзован от гръцкия митрополит Никодим Воденски обратно в манастира,^[8] а на следната година учител е Христо Родопски. В 1869 година населението Гумендже показно изгонва владиката Никодим.^[9] Под натиск на патриаршеските власти двамата български учители са прогонени, но училището оцелява с общински учители и през 1872 – 1873 година. Свещениците Петко и Ангел по общо желание на селяните отказват да признаят новия гръцки митрополит Агатангел и изхвърлят името му от богослужението и затова са арестувани.^[10]

В 1873 – 1875 година учител в българското училище е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.^[11]

Христина Папатеодору, гръцка учителка в Енидже Вардар и Гумендже^[12]

През май 1885 година българската община в Гумендже моли Екзархията да се застъпи пред Портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.^[13]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гумендзия (Goumentzia), Воденска епархия, живеят 3800 гърци.^[14]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Гюмендже (Gümendže),^[15] а на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Гумендза (Γουμέντζα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Гуменца (Γουμέντσια) е село с 500 християнски семейства, от които половината са екзархисти.^[16]

Густав Вайганд посещава Гумендже и в 1894 година в „Аромъне“ пише: „Жителитѣ на Гюмендже сѫ българи и по-голѣмата часть сѫ прѣдадени на гръцката партия. Това село има 450 кѫщи.“^[17]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гуменджа е паланка в Ениджевардарска каза и брои 3150 жители българи.^[18] Населението на градчето е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гумендже има 2560 българи екзархисти и 2440 българи патриаршисти гъркомани и работят българско и гръцко училище.^[19]

През септември 1910 година градчето пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са няколко десетки българи, между които председателят на българската община и главният учител Зеков.^[20]

По данни на Екзархията в 1910 година Гумендже има 881 къщи с 981 семейства, 4946 жители българи и две черкви.^[21]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γουμέντσα) има 700 патриаршисти и 2280 екзархисти.^[16][22]

В града през 1912 година е открита българска болница.^[23] При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и един души от Гумендже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[24] Самото градче е освободено от четата на Димитър Робков на 20 – 21 октомври, а четата на Костадин Дзеков пристига на 23 октомври 1912 година. В него се настаняват гръцки и български военни части. През декември 1912 година гърците правят опит да завземат сградата на кметството и полицейския участък, но са отблъснати от българските четници и войници.^[25] През 1913 година българският кмет на Гумендже хаджи Тано Захаринов, помощникът му Христо (Ичко) Стаменитов и градският лекар Иван Алев са принудени да избягат в Кукуш поради набезите на гръцки чети, българският пристав Ст. Войводов е публично поруган в центъра на града. Архиерейският екзархийски наместник Г. Дачов е арестуван, а около 176 по-видни граждани са заточени извън града.^[26]

Гумендженци в народни носии

• Списък на заточените в 1913 г. на остров Трикери гумендженци, изработен от Христо Шалдев
• 
• 
• 

В Гърция

Старата църква „Свети Георги“ в Гумендже

След Междусъюзническата война Гумендже попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Преброяването в 1913 година показва Гумендза (Γουμένδζα) като селище с 1753 мъже и 1662 жени.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гуменджа (Гуменџа) има 780 къщи славяни християни и 20 къщи цигани християни.^[27]

От 981 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 180 семейства^[28] с 571 души^[4] и в градчето остават 801 български семейства.^[28] Ликвидирани са 286 имота на жители, преселили се в България.^[16] В 1928 година в Гумендже е смесено местно-бежанско селище с 427 бежански семейства с 1676 жители.^[29] По-голямата част от гърците бежанци са от Станимака, а по-малка от Мала Азия и Понт.^[4] В 1926 година паланката е прекръстена на Гумениса.^[30]

През Втората световна война градчето е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.^[31] През май 1944 година немските власти арестуват стотина души от Гумендже и околните села и екзекутират 52 от тях край река Чикърчица.^[32] Според статистиката на НОФ от 1947 година в селището има 4000 славяноговорещи.^[4] През Гражданската война няколко семейства бягат в Югославия.^[4]

От 1991 година в Гумендже работи етнографски музей.^[33]

Прекръстени с официален указ местности в община Гумендже на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Сува река[34]	Σούκα Ρέκα	Ксиропотамос	Ξηροπόταμος[35]	река на Ю от Гумендже[34]
Либашки рид[34]	Λιμπάσκεριτ	Филира	Φιλλύρα[35]	възвишение на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово (244,5 m)[34]
Карадина[34]	Καραντίνι	Клисто Рема	Κλειστό Ρέμα[35]	река на Ю от Гумендже[34]
Казан[34]	Καζάν	Казани	Καζάνι[35]	река на Ю от Гумендже[34]
Рамнища[34]	Ραμνίστα	Платия	Πλατεία[35]	местност на ЮИ от Гумендже[34]
Цикарчица[34]	Τσικαρτσίτσα	Халияс	Χαλιάς[35]	река на ЮЗ от Гумендже[34]
Пицика[34]	Πίτσικα	Нотос	Νόθος[35]	река на Ю от Гумендже[34]
Юрвица[34]	Γιούρβιτσα	Георгия	Γεωργία[35]	местност на Ю от Гумендже[34]
Барата[34]	Μπάρατα	Нерократима	Νεροκράτημα[35]	местност на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово[34]
Въртоп[34]	Βαρτόκ	Гиристо	Γυριστό[35]	река на И от Гумендже и на Ю от Тушилово[34]
Грамади[34]	Γραμμάδες	Схиста	Σχιστά[35]	местност на СЗ от Гумендже[34]
Мицков дол[34]	Μιτσικώφ Ντόλ	Аркудолакос	Άρκουδόλακκος[35]	река, десен приток на Църна река[34]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	3415[4]	2859[4]	4433[4]	4927[4]	4528[4]	5026[4]	4621[4]	4301[4]	4100	4030	3609	3292

Личности

 Основна статия: Гумендженци

От Гумендже са родом големите български революционери от ВМОРО Ичко Бойчев, Христо Батанджиев, Константин Дзеков и Христо Шалдев.

Галерия

• 
  Църквата „Успение Богородично“
• 
  Улица в Гумендже
• 
  Чешма построена за спомен от френски войници през 1918 г.
• 
  Печат на Гумендженската българска община
• 
  Печат на гръцкия силогос

Външни препратки

• Диалектни текстове от Гумендже в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 205 – 210.
• ((el)) Ίντος, Χρήστος. Ιστορικά στοιχεία και τεκμήρια για τον Άριστον οίνον τον της Γουμέντσης λεγόμενον, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 – 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2008. σ. 401 – 410. Посетен на 11 август 2014.
• ((el)) Ιερά Μητρόπολη Γουμενίσσης, Αξιουπόλεως και Πολυκάστρου
• „Град Гумендже“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 3 (13), София, февруари 1929 година