Далмация (римска провинция)

Далмация (на латински: Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на две - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.

Тази статия е за римската провинция Далмация. За историко-географска област вижте Далмация.

---

Далмация
— Римска имперска провинция —
10 г. – 535 г.
Герб
Административни данни
Официално име	Далмация Provincia Dalmatia
Континент	Европа
Столица	Салона
Управление
управител	Легат
История
Епоха	Античност
Предшественици и наследници
Предшественик Илирик Наследник Диоцез Илирик
Днес част от	Албания  Босна и Херцеговина  Сърбия  Хърватия  Черна гора

Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Рудобивът е имперски монопол, като през III век Северна Далмация е експлоатирана за желязо.^[1] Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия Дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, през 4 век Далмация е напълно латинизирана в състава на Диоцез Илирик.

След края на Западната Римска империя в 476 г. в Далмация се заселват готи, може би първо като федерати. Провинцията е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.

• 
  Римска Далмация в атласа на Хайнрих Киперт
• 
  Римски провинции в Западните Балкани, IV век
• 
  Далмация под контрола на готите 458-535 г.
• 
  Римски форум в Задар
• 
  Дворецът на Диоклециан в Сплит (илюстрация-възстановка)

Тази статия, свързана с Древен Рим, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Хърватия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.