Дания-Норвегия

Дания-Норвегия (на датски и норвежки: Danmark-Norge) е бивша политическа единица, състояща се от кралствата Дания и Норвегия и включваща тогавашните норвежки зависими територии Исландия, Гренландия и Фарьорски острови.

Дания-Норвегия
— лична уния (1523 – 1533) реална уния (1537 – 1814) —
1523 – 1814
Знаме        Герб
Карта на Дания-Норвегия ок. 1780 г.
Административни данни
Официално име	Дания-Норвегия
Местно име	Danmark–Norge
Официален език	датски, немски
Неофициален език	норвежки, исландски, фарьорски, саамски, гренландски
Континент	Европа
Столица	Копенхаген
Валута	датски ригсдалер норвежки ригсдалер
Управление
Форма	монархия
Крал
1524 – 1533	Фредерик I
1588 – 1648	Кристиан IV
1648 – 1670	Фредерик III
1808 – 1814	Фредерик VI
История
край на Калмарската уния	1523 г.
Килски мирен договор	14 януари 1814 г.
Площ
Общо (1780)	487 476 km2
Население
Религия	лутеранство
По оценка от 1801	1 859 000
Предшественици и наследници
Предшественик Калмарска уния Наследник Дания Шведско-норвежка уния
Дания-Норвегия в Общомедия

След разпадането на предшественика ѝ – Калмарската уния, двете кралства влизат в друга лична уния през 1536 г., която съществува до 1814 г.^[1][2]