Дворци и паркове на Потсдам и Берлин

From Wikipedia, the free encyclopedia

Дворци и паркове на Потсдам и Берлин
Remove ads

Thumb
Дворци и паркове на Потсдам и Берлин, стопанисвани от Фондация „Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“
Бързи факти В регистъра, Регион ...

Дворците и парковете на Потсдам и Берлин[2] (на английски: Palaces and Parks of Potsdam and Berlin) са обект на световното наследство под опеката на ЮНЕСКО, намиращи се в Германия.[3]

Remove ads

Обем на световното наследство

На 29.09.1989 г. Германската демократична република подава заявление за включване на дворците и парковете на Потсдам в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 14.06.1990 г. Федерална република Германия предлага за вписване части от крайбрежния ландшафт на река Хафел, а именно: дворцовия и градински комплекс в Глинике, както и Пауновия остров. Основа за вписването са документите за кандидатстване и съответните становища на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места) от април 1990 г. относно Потсдам и от октомври 1990 г. относно Берлин.[4]

Обектът на световното наследство е разширяван два пъти. През 1992 г. в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк, както и „Църквата на Спасителя“.[5][6] През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“ с околната низина, руската колония Александровка с руско-православния храм-паметник „Александър Невски“, двореца Белведере на хълма Пфингстберг с „храма на Помона“, бившата „Императорска жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“, районът на село Борнщет с неговата църква и гробищен парк.[7][8] Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1 337 хектара паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.[9] Тази наситеност на обекти на световното наследство на ЮНЕСКО превръща културния ландшафт Потсдам-Берлин (обща площ 2 064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.[10][11]

Remove ads

Вреди заради междугерманската граница

Thumb
Северно от двореца Бабелсберг е минавала граничната зона между Западен Берлин и Германската демократична република (към която е спадал Потсдам) по време на разделението на Германия. За да попречи на източногерманците да бягат от Потсдам към Западен Берлин, правителството на ГДР през 1961 г. издига Берлинската стена, възпрепятстваща достъпа до Западен Берлин.

Днешното световно наследство в течение на времето е попадало отчасти в съветската окупационна зона (от 1945 г. нататък), по-късно в Потсдамската околия на ГДР и отчасти в Западен Берлин. С издигането на Берлинската стена през 1961 г., Германската демократическа република превръща 30 хектара от историческия крайбрежен ландшафт на река Хафел край селището Сакров, парка Бабелсберг и Новата градина в забранени гранични зони; биват издигнати 3,6 метра високи стени и огради от бодлива тел отпред тях, също така асфалтирани патрулни пътеки за полицейски коли и наблюдателни кули.[12][13] Това преобразуване на историческия пейзаж в гранична зона налага отстраняването на парковите структури и води до западането на по-големите исторически постройки.[12][14][15] След обединението на Германия през 1990 г. несените щетите са могли да бъдат поправени.[12][13][15]

Remove ads

Уеб връзки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads