Дебърска художествена школа

Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историкогеографската област Река, школата е известна и под името Галичко-реканска школа. Трето наименование, под което се среща, е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи – мияци.^[1][2][3]

Дебърска школа
Икона на Свети Теодор от представител на Дебърската школа, втората половина на XIX век
Други названия	Галичко-реканска школа, Мияшка школа
Вид	иконопис, дърворезба, архитектура
Период	XVIII – XIX век
Държава	Османска империя, България, Сърбия
Център	Гари, Галичник, Осой, Тресонче
Представители
Резбари	Петър Филипов, Макрий Негриев
Иконописци	Дичо Зограф
Строители	Андрей Дамянов, Георги Новаков Джонгар, Китан Петров
Произведения
Резба	Иконостасът в Бигорския манастир, Иконостасът в „Свети Спас“, Скопие, Иконостасът в „Успение Богородично“, Пазарджик
Сгради	„Свети Пантелеймон“, Велес, „Свети Йоаким Осоговски“, Крива паланка, „Свети Никола“, Щип

История

Майстори строители от фамилията Чупровски във Видин, 1910 г.

Не са запазени конкретни данни за основоположниците и зараждането на Дебърската школа, но сведения показват, че към XVIII век датират някои създадени в областта майсторски творби на живописта и дърворезбата. Първият известен поименно представител на Дебърската художествена школа е Неделко от Росоки.^[4]

С времето уменията са предадени и на следващите поколения дебърчани и са оказали влияние и върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането и отделни техни представители получават образование в Атон и Италия.

Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството – Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови, както и Филиповци от село Осой с най-виден представител Филип Аврамов. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огненов, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максевски от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.

Художествено наследство

Наследството на Дебърската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба.

Икона на Свети Георги на представител на Дебърската школа от 1861 година

Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика, примесена понякога с наивизъм. Наивизмът е характерен и за останалите възрожденски иконописни школи – Тревненска, Самоковска и Банска, от последните две от които Дебърската изпитва силно влияние. В Дебърско са създадени и редица по-скоро занаятчийски творби, примитиви, които обаче не се причисляват към наследството на тази школа, въпреки че са носители на някои нейни стилови особености.

В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни. В резбата си дебърските майстори, наред с утвърдените християнски символи, вплитат лозови, дъбови и акантови листа, розетки и по-рядко плодове.

Владишки трон от 1848 година, дело на представител на Дебърската школа. Експонат на Националния исторически музей, София

Известни произведения на дебърското резбарско изкуство са иконостасите в:

• Бигорски манастир „Свети Йоан Предтеча“ от началото на XIX век,
• Лесновския манастир „Архангел Михаил“ от 1814 г.,
• църквата „Свето Успение Богородично“ в Пирдоп от 1819 г.
• църквата „Свети Спас“ в Скопие от 1825 г.,
• църквата „Свети Георги“ в Призрен от 1829 г.,
• църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик от 1840 г.,
• църквата „Свети Георги“ в Оряхово, от средата на XIX век,
• църквата „Свети Никола“ в Крушево,
• църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Добърско.

Външни препратки

• Христовъ, Апостолъ. Нашето иконопиство и резбарство въ Дебърско, в: Албумъ-Алманахъ Македония. София, 1931. с. 114 – 115.
• Информация за църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Пазарджик, изографисана от Макрий Негриев (със снимки)