Делегации в чужбина след Илинденско-Преображенското въстание

Делегациите в чужбина след Илинденско-Преображенското въстание са опит на българските македоно-одрински дейци да се възползват от международния отзвук от въстанието, за да защитят българската кауза в Русия и Европа и да предизвикат намеса на Великите сили в Османската империя.^[1]

Делегации в чужбина след Илинденско-Преображенското въстание
— дипломатически делегации —
Първата част на интервюто на Любомир Милетич и Иван Георгов в „Новое время“, 14 (27) септември 1903 година, № 9888, с. 4.
Място	Руска империя, Западна Европа
Дата	септември 1903 – 1904 година

История

Първата делегация започва да се подготвя още през август, докато въстанието е в ход. Тя е организирана от Върховната комисия на македоно-одринските братства с председател капитан Александър Протогеров и Благодетелната комисия за подпомагане на страдащите македонци и одринци с председател митрополит Симеон Варненски и Преславски и подпредседател професор Димитър Агура. Мисията е възложена на професор Любомир Милетич от Щип, професор Иван Георгов от Велес и митрополит Симеон. От Русия обаче идват сигнали, че митрополит Симеон не е желан в страната, тъй като Българската православна църква все още е в положение на схизма. Съответно делегацията решава да замине^[1] директно към Европа, но Андрей Ляпчев и други хора, близки до правителството ги разубеждават. През септември Милетич и Георгов без митрополит Симеон пристигат в Санкт Петербург. Въпреки доброто посрещане членовете на делегацията са смъмрени за това, че въстанието е обявено не навреме и те не успяват да се срещнат с цар Николай II.^[2] Срещат се с княз Оболенски и други официални лица, които ги съветват да чакат резултата от реформена акция.^[3] Единственият значим резултат е интервю в „Новое время“, в което Милетич и Георгов разказват за подготовката хода и целите на въстанието.^[2] Милетич разяснява, че главната им цел е да събират помощ за пострадалото население в Македония и Одринско, тъй като сто хиляди жени и деца са заплашени от гладна смърт, но също така подчертава, че въстанието е организирано от местни сили.^[3]

За Западна Европа пръв заминава водачът на въстанието в Серския революционен окръг генерал Иван Цончев, придружаван от Илия Гологанов, от името на цончевисткото крило на официално забранения Върховен македоно-одрински комитет и Тайните офицерски братства. Те тръгват през ноември със субсидия от 3000 лева, отпусната от министър-председателя Рачо Петров, което дава силна официална санкция на мисията им.^[2]

След Цончев за Европа заминават Борис Сарафов и Михаил Герджиков с мандат от Задграничното представителство на ВМОРО.^[2]

След тях следват двама участници във въстанието – върховисткият деец поручик Любомир Стоенчев и руският кореспондент Пьотър Орловец.^[2]

Месец след тях за Европа тръгва Тома Карайовов като представител на Върховния комитет Станишев – Карайовов.^[2]