Джихад

Джихад (на арабски: جهاد) е понятие в исляма, произлизащо от арабския корен със значение „стремя се“, „полагам усилие“, „боря се“. Точното значение на понятието зависи от контекста на употребата му и смисъла, който говорещият влага в него.^[1] В този смисъл арабистът Йордан Пеев сравнява понятието с християнския призив „с нами Бог“.^[2] То се появява 41 пъти в Корана, най-често в идиоматичния израз „да се бориш по пътя на Аллах“ (йуджахидуна фи сабили л-лахи).^[2][3][4]

Шахада с бели букви на черен фон се използва от талибаните като знак на войнствения джихад

Две са обичайните значения на понятието: вътрешна духовна борба (усилие) на вярващия (наричана „голям джихад“); и външна, физическа борба (усилие) срещу враговете на исляма (наричана „малък джихад“).^[5]

В общия случай джихад означава доктрина, призоваваща вярващите на борба с враговете на религията им, били те хора или психологически феномени, в това число на цената на жертване на собствения комфорт или дори живот.^[6] Сам по себе си джихад не означава война, доколкото антоним на думата е не мир, а бездействие, леност (quud).^[3] В този смисъл джихада е доктрина на полагане на усилия за утвърждаване и разцвет на ислямската вяра.

Някои ислямски учители твърдят, че големият джихад е оригиналното значение на понятието; други – че е единственото; а трети (най-вече западни изследователи на исляма) твърдят, че външният, малкият джихад, е основното значение на думата, доколкото той е исторически първи. Повечето войни, водени от мюсюлманите обаче, съчетават религиозни с материални мотиви.^[3]

Джихадът понякога е сочен като Шести стълб на исляма^[7] от някои радикални ислямисти,^[8] макар да не може да бъде счетен като такъв.^[9]

Вижте също

• Ислямска военна юриспруденция
• Муджахидини
• Ислямизъм