Джовани Куерини Стампалия

Джовани Куерини Стампалия (на италиански: Giovanni Querini Stampalia) (5 май 1799 - 25 май 1869) е италиански предприемач и филантроп. Произхожда от рода Куерини, един от най-старите знатни родове още от основаването на Венецианската република.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Джовани.

---

Джовани Куерини Стампалия Giovanni Querini Stampalia
Роден	5 май 1799 г. Венеция, Хабсбургска монархия
Починал	25 май 1869 г. (70 г.) Венеция, Италия
Погребан	Венеция, Италия
Семейство
Род	Куерини
Джовани Куерини Стампалия в Общомедия

Джовани е син на Алвизе Куерини Стампалия и Мария Тереза Липомано.^[1] Баща му е бивш посланик на Венецианската република в Париж, а след свалянето на републиката от Наполеон I участва в политическия живот като държавен съветник. Майка му е високообразована жена с огромна култура. Освен трима братя, които умират като деца, Джовани има и сестра Катерина, омъжена за падуанския граф Джироламо Полкастро.

От малък той има трудни отношения с родителите си – бащата често отсъства по работа, а майката управлява семейството по твърде авторитарен начин. Заради срамежливия си характер, а и от желание да се опълчи на майка си, която много настоява да я дари с потомци, той никога не се жени,^[2] въпреки големия натиск от страна на семейството му.

Интересите на Джовани Куерини Стампалия обхващат латински и гръцки език, литература, нумизматика, хералдика и природни науки. Той е ценител на поезията и изобразителното изкуство, а освен това взима уроци по фехтовка.

От 1850 г. Джовани Куерини Стампалия започва да дарява големи суми на Венецианския университет и на Венецианския институт на науките и изкуствата. Дарява за болници във Венеция иновативни апарати, изгражда заведения за лечение на болни от туберкулоза деца. Малко преди смъртта си през 1869 г. основава и фондация „Куерини Стампалия“ и завещава цялото си имущество и двореца Палацо Куерини Стампалия с огромната му библиотека на град Венеция.^[2] Днес дворецът е отворен денонощно за студенти и учени, които могат да се възползват от безценните му архиви.

Литература

• Cozzi Gaetano Marin Sanudo Il Giovane, Dalla cronaca alla storia. — Венеция: Saggi Marsilio, 1997. — C. 87-108