Джон Уилям Уотърхаус

Джон Уилям Уотърхаус (на английски: John William Waterhouse), член на Кралската академия по изкуствата (6 април 1849 – 10 февруари 1917), е английски художник, известен с работата си в стила на прерафаелитите. Той работи няколко десетилетия след разпадането на Братството на прерафаелитите, достигнало своя разцвет в средата на деветнадесети век, и затова неговият стил се нарича „модерен прерафаелит“^[2]. Творбите му са характерни със своите изображения на жени от древногръцката митология и легендата за Артур и показват стилистично влияние не само от страна на прарафаелитите, но и от неговите съвременници импресионистите.

Джон Уилям Уотърхаус John William Waterhouse
британски художник
Роден	6 април 1849 г. Рим, Италия
Починал	11 февруари 1917 г. (67 г.) Лондон, Англия, Великобритания
Погребан	Кенсингтън и Челси, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Учил в	Кралска академия по изкуствата
Кариера в изкуството
Жанр	портрет[1]
Направление	Прерафаелити, Импресионизъм, символизъм
Известни творби	„Танатос в изобразителното изкуство“
Подпис
Джон Уилям Уотърхаус в Общомедия

Роден в Италия от английски родители художници, той по-късно се мести в Лондон, където се записва в Кралската академия на изкуствата. Скоро започва да участва в годишните летни изложби на академията, като се фокусира върху създаването на големи платна, изобразяващи сцени от ежедневния живот и митологията на древна Гърция. По-късно възприема художествения стил на прерафаелитите, въпреки че е излязъл от мода на британската арт сцена няколко десетилетия преди това.

Макар и да не е толкова добре познат като ранни художници прерафаелити като Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт, работата на Уотърхаус днес е изложена в няколко големи британски художествени галерии, а през 2009 година Кралската академия на изкуствата организира голяма ретроспекция на работата му.

Биография

Ранни години

Уотърхаус е роден в Рим в семейството на английски художници Уилям и Изабела Уотърхаус през 1849 г. През същата година на лондонската арт сцена излизат прерафаелитите, включително Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт и я завземат^[3]. Точната дата на раждането му не е известна, въпреки че е бил кръстен на 6 април, а изучаващият работата му Питър Трипи смята, че той е роден между 1 и 23 януари^[4]. Ранните години от живота му в Италия вероятно са една от причините много от по-късните му картини да са върху теми от Древен Рим или взети от римската митология.

Когато той е на пет години, семейството се премества в лондонския квартал Южен Кенсингтън, близо до новопостроения Музей Виктория и Албърт. Уотърхаус или „Нино“ по артистичен псевдоним бил насърчаван да рисува, а често и да скицира произведения от Британския музей и Националната галерия^[5]. През 1871 той е приет да учи в Кралската академия, първоначално скулптура, преди да премине към живописта.

Ранна кариера

Ранните му работи са на класически теми в духа на Лорънс Алма-Тадема и Фредерик Лейтън. Тези ранни творби били изложени в галерия Дъдли и в Дружеството на британските художници. През 1874 Уотърхаус представя на лятната изложба на Кралската академия по класическа алегория „Сън и неговият полубрат Смърт“^[6]. Картината е много добре приета и той участва в изложбите на Академията почти всяка година без 1890 и 1915 докато е жив. Той получава кураж след като през 1876 г. излага картината After the Dance и му се отделя главно място във всяка следваща лятна изложба на академията. Вероятно в резултат на това картините му стават все по-големи по размер^[7].

Късна кариера

През 1883 г. се жени за Естър Кенуорти, дъщеря на преподавател по изобразително изкуства в Илинг, която вече е излагала свои картини в Кралската академия. Те имат две деца, които умират малки. През 1895 г. Уотърхаус е избран за пълноправен член на Кралската академия. Той преподава в Художествената гимназия Сейнт Джон Ууд и става част от Съвета на Кралската академия.

„Сън и неговият полубрат Смърт“, 1874

Една от най-известните му картини е The Lady of Shalott, която разказва за Илейн от Астолат, която умира от мъка, защото Ланселот не отговаря на чувствата ѝ. Уотърхаус създава три картини с нейния образ през 1888, 1894 и 1916 г. Друг любим герой на твореца е Офелия, а най-известната от неговите картини с Офелия я изобразява точно преди смъртта ѝ, поставяйки цветя в косата си докато седи върху клон от дърво, надвесено над езеро. Той се вдъхновявал от картини, посветени на Офелия от Данте Габриел Росети и Джон Миле. Представя картината Офелия, нарисувана през 1888, за да получи дипломата си от Кралската академия. След това картината е изгубена чак до 20 век, а днес е в колекцията на Лорд Лойд-Уебър. Уотърхаус рисува Офелия отново през 1894, 1909 и 1910 г. и планира още една картина от поредицата, наречена „Офелия в двора на църквата“ („Ophelia in the Churchyard“).

Уотърхаус не успява да завърши серията с Офелия, защото се разболява тежко от рак през 1915 г. и умира две години по-късно. Гробът му е на гробището Кенсал-грийн в Лондон.

Галерия

Джон Уотърхаус създава общо 118 картини.

1870

• 
  Undine
  1872
• 
  Gone, But Not Forgotten
  1873
• 
  The Unwelcome Companion--A Street Scene in Cairo
  1873
• 
  La Fileuse
  1874
• 
  In the Peristyle
  1874
• 
  Miranda
  1875
• 
  A Sick Child brought into the Temple of Aesculapius
  1877
• 
  The Remorse of the Emperor Nero after the Murder of his Mother
  1878

1880

• 
  Dolce far Niente
  1880
• 
  Diogenes
  1882
• 
  The Favourites of the Emperor Honorius
  1883
• 
  Consulting the Oracle
  1884
• 
  Saint Eulalia
  1885
• 
  Magic Circle
  1886
• 
  The Lady of Shalott
  1888
• 
  Cleopatra
  1888
• 
  Ophelia
  1889

1890

• 
  A Roman Offering
  1890
• 
  Circe Offering the Cup to Ulysses
  1891
• 
  Ulysses and the Sirens
  1891
• 
  Danaë
  1892
• 
  Circe Invidiosa
  1892
• 
  A Naiad or Hylas with a Nymph
  1893
• 
  La Belle Dame sans Merci
  1893
• 
  A Female Study
  1894
• 
  The Lady of Shalott Looking at Lancelot
  1894
• 
  Ophelia
  1894
• 
  The Shrine
  1895
• 
  Saint Cecilia
  1895
• 
  Pandora
  1896
• 
  Hylas and the Nymphs
  1896
• 
  Juliet
  1898

1900

• 
  The Siren
  c. 1900
• 
  Destiny
  1900
• 
  The Lady Clare
  1900
• 
  Nymphs Finding the Head of Orpheus
  1900
• 
  The Mermaid
  1901
• 
  The Crystal Ball
  1902
• 
  The Missal
  1902
• 
  Windflowers
  1902
• 
  Boreas
  1903
• 
  Echo and Narcissus
  1903
• 
  Psyche Opening the Golden Box
  1903
• 
  Psyche Opening the Door into Cupid's Garden
  1904
• 
  Lamia
  (version 1)
  1905
• 
  Jason and Medea
  1907
• 
  The Bouquet
  (a study)
  1908
• 
  Gather Ye Rosebuds or Ophelia (a study)
  circa 1908
• 
  Gather Ye Rosebuds While Ye May...
  1908
• 
  The Soul of the Rose or My Sweet Rose
  1908
• 
  Gather Ye Rosebuds While Ye May
  1909
• 
  Lamia
  (version 2)
  1909
• 
  Thisbe
  1909

1910

• 
  Ophelia
  1910
• 
  Spring Spreads One Green Lap of Flowers
  1910
• 
  The Charmer
  1911
• 
  Penelope and the Suitors
  1912
• 
  The Annunciation
  1914
• 
  Dante and Matilda (study) (formerly called „Dante and Beatrice“)
  c. 1914 – 17
• 
  Matilda
  c. 1915
• 
  I am half-sick of shadows, said the Lady of Shalott
  1916
• 
  A Tale from the Decameron
  1916
• 
  Miranda -- The Tempest
  1916
• 
  Tristan and Isolde
  1916

Литература

• Moyle, Franny (13 June 2009), "Pre-Raphaelite art: the paintings that obsessed the Victorians, The Daily Telegraph (Review), pp. R2–R3.
• Simpson, Eileen (17 June 2009), "Pre-Raphaelites for a new generation: Letters, 17 June: Pre-Raphaelite revival", The Daily Telegraph.
• Dorment, Richard (29 June 2009), "Waterhouse: The modern Pre-Raphaelite, at the Royal Academy – review", The Daily Telegraph.