Джузепе Де Сантис

Джузепе Де Сантис (на италиански: Giuseppe De Santis) е италиански филмов режисьор,^[1] сценарист и критик, един от най-големите представители на Италианския неореализъм.

Джузепе Де Сантис Giuseppe De Santis
италиански кинорежисьор
Роден	11 февруари 1917 г. Фонди, Италия
Починал	16 май 1997 г. (80 г.) Рим, Италия
Националност	Италия
Режисура
Активност	1940–1971
Значими филми	„Горчив ориз“
Семейство
Деца	Луиза де Сантис
Уебсайт	Страница в IMDb
Джузепе Де Сантис в Общомедия

Биография

Джузепе Де Сантис е роден във Фонди, Провинция Латина (по онова време в Провинция Казерта) на 11 февруари 1917 г. в семейството на Оресте де Сантис – геодезист и Тереза ​​Годути. Още в годините на обучението проявява силен интерес към литературата, писането и публикуването на преплетени истории за селския живот и семейния живот. Брат е на един от най-великите италиански оператори – Паскуалино Де Сантис.

Между 1935 г. и 1940 г. живее в Рим като студент по литература и философия (които скоро изоставя, за да следва призванието си като режисьор). Той посещава Остерия Фратели Менги – известен център за срещи на художници, режисьори, писатели и поети през 40-те и 70-те години.

По това време положението на италианското кино е трудно поради факта, че фашисткото управление е забранило вноса на чуждестранни филми. Група от интелектуалци, събрани около списание „Кино“ (водена от Виторио Мусолини, син на Бенито Мусолини), реагира на тази ситуация. От 1940 г. Де Сантис редактира редовна колонка: обсъждане и сътрудничество с талантливи млади хора като Карло Лицани, Джани Пучини и Антонио Пиетранджели допринасят за списание „Кино“.

Освен това през 1940 и 1941 г. Де Сантис посещава Експерименталния кинематографичен център в Рим, където завършва брилянтно и е готов да направи първите опити за режисура. През тези години той също влиза в контакт с група млади римляни антифашисти, по-специално Марио Аликата, Джайме Пинтор, Антонело Тромбадори и земляка Пиетро Инграо.

Избрана филмография

Режисьор

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1947	Трагичен лов	Caccia tragica
1949	Горчив ориз	Riso amaro
1950	Няма мир под маслиновите дървета	Non c'è pace tra gli ulivi
1952	Рим в 11 часа	Roma ore 11
1953	Съпруг на Анна Закхей	Un Marito per Anna Zaccheo
1954	Дни на любов	Giorni d’amore
1957	Хора и вълци	Uomini e lupi	сърежисьор с Леополдо Савоной
1958	Пътят дълъг една година	La strada lunga un anno
1960	Ергенска квартира	La garçonnière
1964	Италианците са добри хора	Italiani brava gente
1960	Ценен професионалист с обезпечено бъдеще	Un apprezzato professionista di sicuro avvenire

Награди

• 2 юни 1995 Орден за заслуги към Италианската република
• 1947 печели „Сребърна лента“ за филма „Трагичен лов“
• 1950 номинация в съавторство с Карло Лицани за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий за филма „Горчив ориз“
• 1959 номинация за „Оскар“ за най-добър филм за „Пътят дълъг една година“
• 1959 печели „Златен глобус“ за най-добър филм за „Пътят дълъг една година“
• 1988 Венеция филмов фестивал – награда на името на Пиетро Бянч
• 1995 Венеция филмов фестивал „Златен лъв“ за приноса му към световното кино

Признание

На името на режисьора е учредена специална награда за млади режисьори – „Dolly d'oro Giuseppe De Santis“ връчва се от 1999 година ежегодно на различни италиански филмови фестивали.