Димитър Вълчев

Димитър Василев Вълчев е български композитор, автор на камерна и поп музика, детски песни, музика към театрални постановки, оперети, мюзикъли филмова музика, член на СБК.^[2] Най-известната му песен е „Една българска роза“.

Тази статия е за композитора. За политика вижте Димитър Вълчев (политик).

---

Димитър Вълчев
български композитор
Роден	3 юли 1929 г. Станимака, Царство България
Починал	28 септември 1995 г. (66 г.) София, България[1]
Учил в	Национална музикална академия
Работил в	Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Музикална кариера
Стил	попмузика
Инструменти	пиано
Известни творби	песента „Eдна българска роза“
Награди	„Златният Орфей“ за песента „Eдна българска роза“, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова (1970)
Уебсайт	Страница в IMDb
Димитър Вълчев в Общомедия

Биография

Роден е на 3 юли 1929 г. в Станимака (Асеновград). Завършва БДК в София със специалност пиано в класа на проф. Андрей Стоянов през 1952 г., по-късно – и композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев. Бил е диригент на „Народен театър за селото“ в периода 1954 – 1960 г., а от 1960 г. повече от 30 години ръководи оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. От 1992 г. е музикален драматург в ДМТ „Ст. Македонски“.^[1]

Димитър Вълчев е автор на мюзикъли за възрастни и деца, поставени в ДМТ „Стефан Македонски“ и народен театър за младежта, днес „Младежки театър“, в извънстолични театри, излъчвани по БНР и БНТ. ^[1]

Неговите забавни песни са влезли в репертоара на най-известните български изпълнители и актьори като Йорданка Христова, Росица Николова, Маргарита Димитрова, Паша Христова, Петър Чернев и други, много от които наградени на наши и международни конкурси.^[1]

Димитър Вълчев е един от композиторите, които допринасят за оформянето на българската попмузика. Първите му композиции в този жанр датират от началото на 60-те години.^[3] През 1994 г. е издадена мемоарната книга на Димитър Вълчев „Другата струна“.^[4][5]

Умира на 28 септември 1995 г. в София.

Произведения (по жанрове)

Музикално-сценични произведения

• Време за любов" (1959)
• „Ревю с усмивки“ (1969)
• „Дванайсета нощ“ (1970)
• „Цар и водопроводчик“ (1974)
• „Бабавачница“ (1977)

Музика към телевизионни театрални постановки

• „Безумният Журден“ (1982) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова)

Музика към игрални филми

• „Тихият беглец“ (1972 г.)
• „Бялата стая“ (1968 г.)
• „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973 г.)
• „Голямата скука“ (1973 г.)
• „Спомен за близначката“ (1976 г.)
• „Трите смъртни гряха“ (1979 г.)
• „Четири часа пеене“

По-известни поп песни

• „Писмо“ (1961) – изп. Маргрет Николова
• „Морското момиче Варна“ (1962) – изп. Росица Николова, по-късно и Лили Иванова
• „Събота срещу неделя“ (1965) – изп. Бисер Киров
• „Уличката малка“ (1966) – изп. Лили Иванова
• „Делфините“ (1966) – изп. Йорданка Христова
• „Крадец на бисери“ (1967) – изп. Маргарита Димитрова
• „Някога, някога“ (1968) – изп. Коста Карагеоргиев
• „Пада сняг“ (1970) – изп. Мария Нейкова, по-късно и Йорданка Христова
• „Една българска роза“ (1970) – изп. Паша Христова
• „Бяла песен“ (1971) – изп. Паша Христова
• „Жена“ (1975) – изп. Йорданка Христова и Бисер Киров
• „Нова алгебра“ (1978) – изп. Петър Чернев

Награди за творчество

• Първа награда на втория конкурс „Песни за българското Черноморие“ („Златният Орфей“) за песента „Делфините“, т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова (1966)
• Първа награда и специалната на СБК на третия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Крадецът на бисери“, т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова (1967)
• Първа награда на шестия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Eдна българска роза“, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова (1970)
• Втора награда на единадесетия фестивал „Златният Орфей“ за песента „Жена“, т. Найден Вълчев, изп. Йорданка Христова и Бисер Киров (1975)
• Трета награда на „Златният Орфей“ за песента „Песен за двама ни“, т. Станка Пенчева, изп. Маргарита Горанова (1980)
• Първа награда на конкурса „Мелодия на годината“ през 1971 г. за песента „Бяла песен“, т. Петър Караангов, изп. Паша Христова^[6]

Памет

• През 1999 г. Фондация „Димитър Вълчев“ и БНР издават компактдиска „Маестро Димитър Вълчев – Една българска роза“, включващ популярни, театрални, филмови, сатирични песни, оперети, мюзикъли, буфоопера и инструментална музика.
• През 2002 г. Фондация „Димитър Вълчев“ издава биографичната книга „Маестрото Димитър Вълчев за себе си и другите за него“ с автор Катя Воденичарова.
• През 2009 г. БНТ създава и излъчва музикално-биографичния филм „Маестрото в полет“ по повод 80-годишнината на композитора. ^[7]