Димитър Мустаков

Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Тази статия е за българския офицер. За търговеца вижте Димитър Мустаков (търговец).

---

Димитър Мустаков
български генерал
Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г.
Звание	о.з. Генерал-майор
Години на служба	1892 – 1923
Служи на	България
Род войски	Кавалерия
Военно формирование	1-ви кав. дивизион Сборна дивизия
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 юни 1874 г. Каварна, Османска империя
Дата и място на смърт	24 декември 1973 г. (99 г.)
Родства	Баща на Фео Мустакова-Генадиева
Димитър Мустаков в Общомедия

Биография

Димитър Мустаков е роден на 15 юни 1874 г. в Каварна, Османска империя. На 9 септември 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1896 в 17^-и випуск, произведен е чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1900 г. е произведен в чин поручик и служи в 1^-ви конен полк. През 1902 г. като поручик от 1^-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1905 г. По същото време е слушател в Санктпетербургския археологически институт и е признат за негов действителен член.^[1] След завръщането си, през 1906 г. е произведен в чин капитан.

През 1908 г. капитан Мустаков е назначен за секретар на българското търговско агентство в Сяр, а от 1909 г. в консулството в Солун, където на 14 юни същата година се ражда дъщеря му Теодора. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1885) е старши адютант на конната дивизия.^[2] През 1913 г. е началник на канцеларията на македонския военен губернатор генерал-майор Вълков.^[3] След войните е началник на организационна секция в щаба на армията.^[2]

Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола край село Требенища, 15 юни 1918 г.

На 18 май 1915 г. Мустаков е произведен в чин подполковник. В Сръбската кампания по време на Първата световна война е началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия^[4] (1915 – 1917), за кратко време поема командването на 27^-и пехотен чепински полк (1917), след което отново е началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия (1917 – 1918). На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник, а от 1918 г. е назначен за началник-щаб на Сборната дивизия.

Българските политици Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски и полковник Димитър Мустаков през 1920 г.

След края на войната е началник на канцеларията на Военното министерство^[5], от октомври 1920 е началник на Пограничната стража, след което от 15 октомври 1921 е началник на Жандармерията. През март 1923 е освободен от последната си длъжност, произведен е в чин о.з. генерал-майор и преминава в запаса.

Ранен е в атентата в църквата „Света Неделя“. Към 1954 г. 80-годишният Мустаков лежи в Пазарджишкия затвор, където е в една килия заедно с генерал Кирил Станчев, генерал Иван Вълков, полковник Стилян Тошев и подполковник Цветан Димитров.

Генерал-майор Димитър Мустаков умира на 99 години на 24 декември 1973 г.

Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за постигнато съглашение за съвместни действия между делегати на Вътрешната организация и Енвер бей. 16 юли 1908 г.

Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за развръщане на 3-ти турски корпус в случай на война с България. 20 декември 1908 г.

Семейство

Димитър Мустаков е женен и е баща на две деца – Ангелина и Теодора. Съпругата му Роза Мустакова е българска общественичка и музикантка, учила пиано в Дрезден и развивала обществена дейност в Сяр и Солун.^[6]

Военни звания

• Подпоручик (1896)
• Поручик (1900)
• Капитан (1906)
• Майор (18 май 1911)
• Подполковник (18 май 1915)
• Полковник (15 август 1917)
• о.з. Генерал-майор (март 1923)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1892 – 1896)
• Николаевска генералщабна академия (1902 – 1905)

Награди

• Военния орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, същия орден V степен с мечове по средата
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента