Димитър Цанчев

Димитър Цанчев Цанчев е европейски дипломат,^[1] посланик, ръководител на Делегацията на Европейския съюз в Държавата Израел.

Димитър Цанчев
Роден	28 септември 1966 г. (58 г.) София, България
Учил в	9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ Софийски университет
Димитър Цанчев в Общомедия

Дългогодишен кариерен дипломат, той е заемал различни длъжности в българската дипломатическа служба - постоянен представител на България в ЕС, председател на КОРЕПЕР II – Комитета на постоянните представители на държавите членки на Европейския съюз (1 януари-30 юни 2018 г.) и дойен на КОРЕПЕР II (2017-2021 г.), посланик на България в Израел (2008-2010 г.) и постоянен представител на България в ООН-Женева (2002-2005 г.), заместник-министър на външните работи на България (2010-2012 г.), съветник по външната политика на президента Петър Стоянов (2001-2002 г.) и говорител на Министерството на външните работи (2005-2008 г.).

Биографични данни

Роден е на 28 септември 1966 г. в София. Син е на българския кинооператор Цанчо Цанчев.^[2] Майка му Лидия е потомка на едни от най-старите кореняшки родове в софийските квартали Горна баня и Бояна. Женен е за Станислава Цанчева. Имат син Константин и дъщеря Елена.

Образование

Завършва със златен медал 9-а френска гимназия в София (1985), висше образование по специалностите „Арабистика“ (1992) – с пълно отличие и почетна грамота, и „Право“ – със специализация „Международно право и международни отношения“ (2002) в СУ „Св. Климент Охридски“ и Висшия курс на Европейския колеж по сигурност и отбрана в Брюксел (2006).

Специализирал е „Международни преговори и дипломатическа практика“ в Международния институт по публична администрация в Париж през 1995 г. Има специализации по „Председателство на международни срещи“, „Документация на ООН“ и „Преговорни умения“ в Института на ООН за обучение и изследвания (United Nations Institute for Training and Research, UNITAR) в Женева през 2004 – 2005 г.

Професионална дейност

Дипломатическа кариера

• от септември 2021 г.: посланик, ръководител на Делегацията на Европейския съюз в Държавата Израел.
• 2012 – 2021: посланик, постоянен представител на България към Европейския съюз^[3]
• 2010 – 2012: заместник-министър на външните работи, председател на Националната комисия за ЮНЕСКО
• 2008 – 2010: извънреден и пълномощен посланик на България в Държавата Израел^[4]
• 2005 – 2008: говорител на Министерството на външните работи на Република България (МВнР)
• 2005: началник отдел „НАТО и Европейска политика за сигурност и отбрана“ в МВнР
• 2002 – 2005: посланик, постоянен представител на България в Службата на ООН и другите международни организации в Женева^[5]
• 2001 – 2002: съветник по външната политика на президента Петър Стоянов
• 1999 – 2001: началник на управление „Близък изток и Северна Африка“ в МВнР
• 1996 – 1999: заместник-ръководител на мисия, завеждащ политическата секция в българското посолство в Тел Авив
• 1993 – 1996: референт за Ирак и страните от Персийския залив в МВнР
• 1992 – 1993: редактор в Българското национално радио

Длъжности в международните организации

• Заместник-председател на Управителния съвет на Компенсационната комисия на ООН (2002 – 2004 г.).^[6]
• Председател на Съвета за търговия и развитие на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) (2002 – 2003 г.)^[7]
• Председател на Координационния съвет на Световната организация за интелектуална собственост WIPO (2003 – 2004 г.)^[8]
• Председател на V конференция на страните-членки на Конвенцията за конвенционалните оръжия (2003 г.).^[9]
• Член на Съвета на Женевския център за политика на сигурност GCSP (2002 – 2005 г.).^[10]
• Член на Съвета на Центъра за демократичен контрол на въоръжените сили DECAF в Женева (2003 – 2005 г.).^[11]