Добромир (село)

Добромѝр е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Вижте пояснителната страница за други значения на Добромир.

---

Добромир
Добромир 42.952248, 27.287161 Добромир
Общи данни
Население	976 души[1] (31 декември 2024 г.) 52,4 души/km²
Землище	18,636 km²
Надм. височина	90 m
Пощ. код	8552
Тел. код	05945
МПС код	А
ЕКАТТЕ	21614
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023)
Кметство    – кмет	Добромир Мехмед Смаил (ДПС)
Добромир в Общомедия

География

Село Добромир е разположено в северното подножие на Камчийска планина, Източна Стара планина, в долината на река Луда Камчия^[2], край източния бряг на язовир Цонево при вливането на реката в началото на язовира в най-югозападната му част. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са канелени горски и излужени и сиви горски.^[3]

През Добромир минава третокласният републикански път III-208 – в границите на селото негова главна улица, който на север води през селата Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – през селата Билка и Дъскотна към град Айтос, с отклонение по третокласния републикански път III-2085 към село Руен. На около половин километър северно след Добромир от третокласния път III-208 вдясно, на изток, се отклонява местен път към близката кариера „Добромир“ за добив на камък за строителството и варовик^[4], а на около километър вдясно, покрай източния бряг на язовира – път към скалното образувание Чудни скали.

Надморската височина на страната откъм язовира е около 65 – 75 m, нараства на изток до около 120 m, а в центъра на селото е около 76 m.

Около 2 km на запад-северозапад от Добромир, отвъд язовира се намира село Струя, а между Струя и язовира минава железопътна линия Карнобат – Комунари, част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна (към 2020 г. – с железопътна спирка Струя).

Населението на село Добромир^[5], наброявало 785 души към 1934 г., достига максимума си от 1148 души към 1965 г., а към 2018 г. наброява 1027 души.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1089 лица, за 3 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 977 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.^[6]

История

Име на селото

След завършилата през 1878 г. Руско-турска война, селото остава на територията на Източна Румелия. То се намира в България от 1885 г. – с името Касъклар кайряк (Кайряк махле), след извършеното Съединение на Източна Румелия с Княжество България. Преименувано е на Добромир през 1934 г.^[7] Като по-старо име на селото неофициално се споменава и Късъклар кьой.

Просветна дейност

От 1910 г. в паянтова сграда в двора на джамията в селото се е изучавало ислямско вероучение. През 1933 г. се въвежда латиница в обучението на учениците. Учители са лица, завършили духовни училища. До 1947 г. училището е частно. От 1948 г. училището е обявено за държавно с назначени и платени учители, които са нередовни и без педагогическа правоспособност. През учебната 1955/1956 г. се открива прогимназия със слети класове до VІ клас. През 1960 г. е построен първият етаж на училищната сграда с три учебни стаи. Учи се на две смени. Същата година се въвежда и обучението на български език. През 1982 г. се построява и вторият етаж на основното училище „Алеко Константинов“ и се преминава на една смяна на обучение.^[8]

През 1950 г. е учредено народното читалище „Светлина“.

Поминък

За периода 1928 – 1946 г. в Държавния архив Бургас се съхраняват документите на/за Трудово-горска производителна кооперация „Труд“ – с. Добромир, Бургаско^[9] (за периода 1928 – 1934 г. на името Късъклар Кайряк).

Неофициална косвена информация споменава за Добромир минало наличие на Трудово кооперативно земеделско стопанство.^[10]

Към 2012 г. поминъкът на населението на селото е свързан със зърнопроизводство, картофопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство (зеле), многоотраслово животновъдство.^[2]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[11]

	Численост
Общо	1089
Българи	3
Турци	977
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	107

Религии

Религията, изповядвана в село Добромир, е ислям

Обществени институции

Село Добромир към 2020 г. е център на кметство Добромир.^[12][13]

В село Добромир към 2020 г. има:

• действащо основно училище „Алеко Константинов“;^[14]
• постоянно действаща църква на 250 години
• действащо читалище „Светлина – 1950 г.“;^[15][16]
• пощенска станция.^[17]

Културни и природни забележителности

• Скални образувания „Свинската глава“, „Костенурката“ и „Професорът“ – в местността „Капан кая“ (Затвореният камък).^[2]
• Катерачен обект „Чудните скали“
• Терзийската пещера.^[4]
• На около 800 метра преди селото по пътя Айтос – Варна има паметник, изработен от зелен камък, с надпис „ГЕРОЙСКИ ЗАГИНАХА ПРОТИВ ФАШИЗМА“ и списък на загиналите.^[18]