Докторски процес

Докторският процес (нем. – Ärzteprozess) е съдебният процес, воден през 1946 и 1947 г. срещу Карл Бранд и негови колеги, участвали в експериментите върху хора в нацистките концентрационни лагери и масови убийства по програмата за евтаназия Акция Т4. Йозеф Менгеле, който е един от водещите нацистки лекари, успява да избяга от страната и правосъдието.

Докторски процес
Произнасяне на смъртната присъда на Карл Бранд, личният лекар на Хитлер
Информация
Дата	9 декември 1946 – 20 август 1947 г.
Местоположение	Нюрнберг, Германия
Познато също като	Съединените американски щати срещу Карл Бранд и др.
Участници	23
Причина	военни престъпления, престъпления срещу човечеството
Присъда	7 смъртни присъди, 9 присъди от 10 години до живот, 7 оправдани
49.4543, 11.0485
Докторски процес в Общомедия

За разлика от другите подсъдими в Нюрнбергските процеси, които са съдени от международен трибунал, подсъдимите по Докторския процес са съдени от Американската държава.

По-голямата част от 23-та обвиняеми получават осъдителни присъди. Процесът е значим и с това, че в него се ражда Нюрнбергският кодекс – документ, уточняващ етичните принципи при експерименти върху хора.

Обвинителен акт

Обвиняемите са изправени пред четири обвинения, включително:

• Заговор за извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както е описано в графа 2 и 3;
• Военни престъпления: провеждането на медицински експерименти, без съгласието на субектите, които са военнопленници и цивилни граждани в окупираните страни, в хода на които опити, обвиняемите са извършили убийства, жестокости, мъчения, зверства и други нечовешки действия. Също така планиране и извършване масовото убийство на военнопленници и цивилни от окупираните страни, заклеймени като възрастни, с доказана психична болест, нелечимо болни, деформирани и т.н., с газ, смъртоносни инжекции и различни други средства в домове, болници и убежища по време на програмата за евтаназия и участие в масово убийство на затворниците в концентрационния лагер.
• Престъпления срещу човечеството: извършване на престъпления, описани в графа 2, и на германски граждани.
• Членство в престъпна организация: СС.^[1]

Трибуналът до голяма степен отхвърля графа 1, като заявява, че обвинението е извън неговата юрисдикция.

Подсъдимите

• 
  Вилхелм Байглбьок
• 
  Херман Бекер-Фрейзен
• 
  Курт Бломе
• 
  Виктор Брак
• 
  Карл Бранд
• 
  Рудолф Бранд
• 
  Георг Велтц
• 
  Карл Генцкен
• 
  Карл Гебхард
• 
  Волфрам Зиверс
• 
  Йоахим Мруговски
• 
  Херта Оберхойзер
• 
  Адолф Покорни
• 
  Хелмут Попендик
• 
  Герхард Розе
• 
  Ханс-Волфганг Ромберг
• 
  Паул Росток
• 
  Зигфрид Руф
• 
  Фриц Фишер
• 
  Зигфрид Хандлозер
• 
  Валдемар Ховен
• 
  Оскар Шрьодер
• 
  Конрад Шифер

Всички военнопрестъпници, осъдени на смърт, са обесени на 2 юни 1948 г. в затвора Ландсберг, Бавария.

За някои разликата между получаването на лишаване от свобода и смъртно наказание е членството в СС – „организация, обявена за престъпна от решението на Международния военен трибунал“. Обаче някои медицински персонал от СС получават лишаване от свобода. Степента на лично участие и / или председателство над групи е фактор за други.