Долно Оризари (община Велес)

Долно Оризари (на македонска литературна норма: Долно Оризари) е село в община Велес, Северна Македония. Днес то е обезлюдяло село, като към 1971 година в него живеят само двама души.

Вижте пояснителната страница за други значения на Долно Оризари.

---

Долно Оризари Долно Оризари
— село —
Долно Оризари 41.674167, 21.748889
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Велес
Географска област	Повардарие
Надм. височина	273 m
Население	0 души (2002)
Пощенски код	1408
МПС код	VE
Долно Оризари в Общомедия

География

Разположено е до река Тополка, като средната му надморска височина е 273 метра.

История

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Оризар като българско село.^[1] Църквата „Света Петка“ в селото е дело на Андон Китанов.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Оризари е населявано от 125 жители, като 85 са били българи, а 40 турци.^[3]

В началото на XX век цялото християнско население на Долно Оризари е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 128 българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Долно Оризари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Чалтики (Dl. Caltiki) като смесено българско християнско и турско село.^[6]

През 1956 година в селото е открита поща.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.^[8]

Личности

Родени в Долно Оризари

• Димчо Стоименов, македоно-одрински опълченец, боен обоз на 5 одринска дружина^[9]
• Никола Гьошев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4 битолска дружина^[10]
• Темелко Гьошев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4 битолска дружина^[11]