Драмско въстание

Драмското въстание (на гръцки: Εξέγερση της Δράμας) е въоръжено антибългарско въстание на гърци (предимно новозаселили се бежанци) и гъркомани в Драмско, вдигнато по сигнал от Лондон,^[1] в края на септември 1941 година, срещу българското управление на района, организирано от нелегалните ядки на гръцките комунисти, по заповед на централата им извън българската Беломорска област,^[2] за мащабна диверсия в тила на българската войска.

Драмско въстание
Гърция по време на Втората световна война
Паметник на загиналите във въстанието в Драма
Информация
Период	28 септември 1941 г. - 5 ноември 1941 г.
Място	Драмско
Резултат	потушаване на въстанието
Страни в конфликта
Гръцки въстаници Царство България
Командири и лидери
Панделис Хамалидис, Апостолос Дзанис
Жертви и загуби
3000 211

История

Под ръководството на Окръжния комитет за Драмско вечерта на 28 срещу 29 септември комунистически партизани от нападат общината и полицейското управление в град Доксат. Въстанието обхваща 14 от общо 20 общини в региона или 69 селища, като в 13 общини е успешно. Разгромени са единствено в покрайнините на град Драма. В съседно Зъхненско въстанието е успешно в 2 от 11 общини. Във въстанието участват 3000 души, 1000 от които невъоръжени.

След неуспеха при Драма и при първите контрадействия на българските части, партизаните се оттеглят в базите си в Кушница и Урвил, за да се прегрупират. Българските военни и полицейски части настъпват и към 30 септември бунтовниците са изтласкани от равнинните райони и сраженията се съсредоточават в северните райони на Кавалско и Правищко. Българските власти формират три жандармерийски групировки, които от 1 до 6 октомври започват прочистване на района. С помощта на артилерия и авиация базите на въстанниците в Кушница и Урвил са унищожени. Последните останки на съпротива са унищожени до 5 ноември. В резултат на въстанието са убити 3000 души от гръцка страна и 211 от българска.^[3][4]

Паметна плоча на загиналите 211 българи в Драмското въстание в София

Плочата е в градинката срещу УМБАЛ "Пирогов"

След разгрома на въстанието на мястото се настаняват дясно настроени гръцки партизани начело с Андон Чауш.