Друган

Друган е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник.

Друган
Друган 42.475174, 23.067049 Друган
Общи данни
Население	511 души[1] (15 март 2024 г.) 17,2 души/km²
Землище	29,79 km²
Надм. височина	686 m
Пощ. код	2410
Тел. код	07728
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	24832
Демоним	друганчани
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
Кметство    – кмет	Друган Ненчо Мирков (БСП)
Друган в Общомедия

География

Село Друган е разположено в Радомирска котловина и на главен път Радомир – Дупница край река Радиковица в подножието на планината Голо бърдо, хълмовете Огоя и Света Петка. Разпръснато е на махали - Чакърова, Джамалица, Грамаге, Опалово и Блатото. Традиционно, към Друган се причисляват и днешните села Владимир и Старо село, които в миналото също са били махали на Друган.^[2]

Надморската му височина е 650 метра. На около десетина километра южно от него тече р. Арката, която е ляв приток на Струма и минава почти непосредствено до северните склонове на Конявската планина. Днес с. Друган има около 350 постоянни жители, а през лятото надхвърля 1000 друганци. Обработваемите земи са около 9000 декара. Отглежда се пшеница, ечемик, слънчоглед и картофи.

История

Смята се, че Друган възниква на мястото, където днес е разположено Старо село, което до декември 1955 година е част от Друган.^[3][4]

В местностите Средореко и Градище са открити праисторически селища. В късната Античност в Градище е построена крепост с площ 10 декара.^[5]

Според някои версии през Средновековието в Друган се заселват печенези. Според други името на селото е от кумански произход.^[6]

След Освобождението на България част от жителите на махалите, разположени в южните поли на Голо бърдо, се заселват в махалата Опалово, в близост до шосето Радомир - Дупница.^[6]

На 27 юни 1944 година комунистически партизани от Радомирския партизански отряд нападат махалите Опалово, Владимир и Старо село. Залавят седем местни жители и ги убиват, изгарят архива на общината в Опалово и разрушават мандрата. Румен Ваташки пише, че шумкарите открадват 13 пушки и 100 000 лева.^[7] След деветосептемврийския преврат са избити други жители на Друган.

Убити друганчани от комунистически партизани през 1944 г.[8]
Номер	Имена	Занятие / обществена активност	Дата и място на раждане	Залавяне / Арестуване	Дата на убийството	Убит от	Забележка
1.	Симеон Василев Гяурски	Бивш полицай, запасен фелдфебел, председател на клона на Обществото на кавалерите на ордена за храброст в Друган	Проваленица, махала Егреците	Заловен от Райко Гебрев и Стършела при нападението на 27 юни 1944 г., в кръчмата на Игнат Чакъров	27 юни 1944 г.	Предполага се, че е застрелян от Райко Гебрев
2.	Стоил Рангелов Димитров	Секретар-бирник	1912 г., Блатешница		27 юни 1944 г.	Предполага се, че е убит от партизанина Георги Стоилов от Кондофрей	След убийството на родителите му е отпусната пенсия
3.	Ангелов	Управител на мандарата в Опалово			27 юни 1944 г.
4.	Христо Миленов Тренчов	Общински стражар	17 септември 1895 г., Блатешница		27 юни 1944 г.	Смята се, че е убит с нож от партизанката Нада Коева	Бивш ремсист, баща на девет деца. Партизаните открадват ботушите и униформата му. След убийството на съпругата му е отпусната пенсия.
5.	Рашко Василев	Председател на реквизиционната комисия			27 юни 1944 г.
6.	Спас Николов Шаранков	Кметски наместник във Владимир, бивш полицай	1904 г., Друган, махала Владимир		27 юни 1944 г.		Застрелян в къщата си заедно с баща си, Никола. В края на 30-те години на ХХ век, когато работи като полицай в София, укрива комуниста Евлоги Агайн. След убийството дрехите му са откраднати.
7.	Никола Шаранков	Земеделец	Около 1890 г., Друган		27 юни 1944 г.		Застрелян в къщата си заедно със сина си, Никола. След убийството дрехите му са откраднати.
8.	Ранко В. Агайн	Земеделец			Края на август или началото на септември 1944 г.		Убит в леглото си, в присъствието на съпругата си. Има подозрения, че е сътрудник на полицията. Носител на орден за храброст. Синът му Симеон, е член на РМС.
9.	Славко Захаринов	Кметски наместник в Старо село	1896 г., Друган		1 септември 1944 г.	Нада Коева	Застрелян в гръб в къщата си, пред очите на сина си, след като е нагостил партизаните.
10.	Иван Стайков Доколенков	Финансов пристав	2 март 1907 г.	Арестуван след 9 септември 1944 г.	Убит след 9 септември 1944 г.		През ноември 1944 г. е арестуван и брат му Кирил. При арестуването е с черна коса, 20 дни по-късно, при освобождаването му, косата му е побеляла.
11.	Станимир Пухарев	Кръчмар във Владимир	1900 г., Друган		Средата на октомври 1944 г.		Убит заедно с Вангелин Агайн и Параскева Герчева. Твръдяло се, че бил черпил след убийството на партизанина Евлоги Агайн.
12.	Вангелин Агайн	Земеделец	Друган		Средата на октомври 1944 г.		Убит заедно със Станимир Пухарев и Параскева Герчева. Смятало се, че е сътрудничил на полицията.
13.	Параскева Игнатова Герчева		1902 г., Друган, махала Старо село	Арестувана от група партизани на 18 октомври 1944 г.	Средата на октомври 1944 г.		Труповете на Параскева Герчева, Станимир Пухарев и Вангелин Агайн са открити в местността Търниче. Смята се, че преди да бъде убита е била изнасилена, а мотивите за убийството са лични.
14.	Васил Дзулев	Кмет на Друган през 1925 г., полицейски пристав в Радомир		Арестуван на 10 септември 1944 г.		Смята се, че е убит от Райко Гебрев.	Убит с кирка, след което трупът му е захвърлен и разкъсан от кучета.
15.	Иван Попстоилов Джелепов (Попов)	Комисар по продоволствията в Друганска селска община	около 1910 г., Друган	Изчезва непосредствено след 9 септември 1944 г.		Партизанин от Друган.
16.	Георги Илиев Радомирски	Адвокат		Арестуван в края на октомври в Радомир, на път за София			Смята се, че за убийството му има лични мотиви. По-късно дъщеря му вижда позлатения му джобен часовник у партизанин от Друган.

През март 1945 година в Кондофрей е заловен Христо Захаринов от Друган, бивш полицай, участвал в прогонването на партизаните при нападението им в махалата Старо село на 27 юни 1944 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд.^[9]

С указ от 13 декември 1955 година Старо село и Владимир са признати от махали за отделни села.^[10] Смята се, че причина за това разделяне е влиянието, което оказват партизани от Владимир.^[11]

Културни и природни забележителности

В центъра на селото срещу площада и читалището се намира парк, в началото на който е паметникът на загиналите друганци: антифашисти, партизани и в Отечествената война (1941 – 1944). На западната страна на площада е сградата на кметството, построено през 1985 г. В центъра се намират още поща, новата църква и сградата на закритото през 2008 г. училище.

На север от селото се намира местността „Градище“ и резервата „Острица“, който е под закрилата на ЮНЕСКО. Параклисът „Св. св. Козма и Дамян“ е също е атрактивна местна забележителност.

Читалище

Народно Читалище „Благой Гебрев“ (старо име „Просвета“) е основано през 1905 г. Читалището пази около 12 000 тома литература, разполага с кино салон за 300 души. Освен това към него има и малък салон, две стаи и гримьорна. Читалището развива самодейност – Има само фолклорна женска група от около 10 – 15 възрастни жени. Има интернет зала. Правят се местни изложби. Сурвакарската група е около 120 души, но през 2014 г. взе решение за напускане на читалището и се помещава като самостоятелна група в сградата на закритото училище.

Фолклорна група за сурвакарски и маскарадни игри

Силна е традицията и в Сурвакарските игри. Всяка година на 13 януари вечерта сурвакарите запалват огън на площада и играят и звънят около него. На следващия ден 14 януари, от рано призори започват да обхождат цялото село от най-горната махала до последната къща в най-долната махала като водят със себе си „Сурвакарската булка“ за здраве и берекет през годината. Във всяка къща влизат и играят, а стопаните даруват булката и сурвакарите с плодове, месо, ракия и пари.

Групата започва по-организирана дейност през 2006 г., като са направени много нови маски и ликове, а старите са поправени. Групата наброява около 110 – 125 души. Закупени са и много нови звънци и реквизит. Представя автентичния обичай „Сурвакарска сватба в Друган“.

Вероизповедание

Традиционната религия е източноправославната. Около селото има малки параклиси: „Св. св. Козма и Дамян“ (Голо Бърдо) и „Свети Димитър“ (Огоя). В центъра на селото е църковния двор с църква „Света Троица“, на които основите са положени по време на османска власт. До него е изграден нов голям храм започнат около 1920 година., построен с дарения и труд на жителите на селото и помощта на Дирекция Вероизповедания към Министерски съвет на Република България ^[12].

В селото се отбелязват всички християнски празници. Традиция е отбелязването на деня на селото през май, курбаните на параклиса „Света Троица“ (юни), на параклиса „Св. св. Козма и Дамян“ (ноември) и на параклиса „Свети Димитър“ (октомври).

Спорт

Селото има и свой футболен отбор – „Ботев“ Друган. Основан е през 1940 г. През своята 75-годишна история, играе без прекъсване в регионалната Пернишка футболна група.

Личности

Родени в Друган

• Александър Ботев (1880 – 1947), политик, председател на Народното събрание
• Кръстьо Чакъров, футболист, футболен деятел и треньор. Шампион на България е през 1968 г. и носител на купата през 1967 г.
• Надежда Михайлова, българска олимпийска участничка в състезанията по ски бягане на зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1964 г.
• Румен Ваташки е български историк и публицист. Автор е на 10 книги
• Добрен Ботев Тупачки род. 1935 г. и е изтъкнат български учен, член кореспондент на БАН, ръкводил дълги години секция БИОТЕХНОЛГИИ в ЦНИИРД, автор и съавторна десетки изобретения и рационализации в областта на селското стопанство. Съветник в президентството и общината. Председател ОЗКС – Перник.

Свързани с Друган

• Валери Жаблянов е български политик от БСП, с произход от Друган

Други

На Друган е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).