Дъмбо

„Дъмбо“ (на английски: Dumbo) е американски анимационен филм на компанията Уолт Дисни. Премиерата му в САЩ е на 23 октомври 1941 г., а разпространител е RKO Radio Pictures. Филмът е създаден по едноименната книга за деца от 1939 г. на Хелън Аберсън, илюстрирана от Харолд Пърл. ^[1] Това е четвъртият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). Направен е, за да компенсира финансовите загуби от предходния филм от поредицата – „Фантазия“. „Дъмбо“ е критикуван, че съдържа расистки елементи, но въпреки това е считан за един от най-добрите филми на Дисни. С времетраене 64 минути, това е един от най-кратките анимационни филми на студиото.

Дъмбо
Dumbo
Режисьори	Бен Шарпстийн
Продуценти	Уолт Дисни
Сценаристи	роман Хелън Аберсън Харолд Пърл сценарий Ото Ингландър Джо Грант Дик Хюмър
В ролите	Едуард Брофи Хърман Бинг Маргарет Райт Стърлинг Холоуей Клиф Едуардс
Музика	Франк Чърчил, Ланс Хъшър
Филмово студио	Уолт Дисни Анимейшън Студиос
Премиера	23 октомври 1941 г. (САЩ)
Времетраене	64 минути
Страна	САЩ
Език	Английски
Бюджет	950 000 щ.д.
Приходи	1,6 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie
Дъмбо в Общомедия

Главният герой е Дъмбо Младши (Дъмбо Джуниър), полу-антропоморфен слон, когото подигравателно наричат Дъмбо (букв. Глупчото, от англ. dumb — тъп, глупав). Присмиват му се, че има големи уши, но всъщност Дъмбо може да лети, използвайки ушите си като крила. През по-голямата част от филма, единственият му истински приятел, освен майка му, е мишока Тимоти. Взаимоотношенията им пародират стереотипа за враждата между слоновете и мишките.

Сюжет

В края на зимата щъркели донасят бебета за всички животни в цирка. Макар и със закъснение, слоницата г-жа Джъмбо също получава дългоочакваното си слонче, което нарича Джъмбо Джуниър. Огромните уши на слончето будят присмех у другите слонове и те му дават прякора „Дъмбо“.

Дъмбо става обект на подигравки и за децата, посещаващи цирка. Майка му се намесва да го защити, заради което е заключена и обявена за луда и опасна. Останал без майка и отхвърлен от другите слонове, Дъмбо намира неочакван приятел в лицето на мишока Тимъти, който изпитва съчувствие към нещастното слонче и е решен да му помогне да преодолее трудностите.

Цирковият директор включва Дъмбо в сложен номер, където слончето трябва да застане на върха на пирамида от слонове, обаче то се препъва в ушите си и събаря пирамидата, при което другите слонове са ранени, а палатката на цирка се срутва. В резултат Дъмбо е прехвърлен при клоуните и участва в номер, който включва падане отвисоко в купа с пай. Макар че клоунадата печели популярност, слончето не е щастливо от новата си работа. За да го разведри, Тимъти го завежда при майка му. На връщане от нейната клетка, Дъмбо плаче и се разхълцва. Тимъти го кара да пие вода, но не забелязва, че във ведрото има разсипано шампанско. Двамата приятели се напиват и имат халюцинации за розови слонове.

На сутринта Дъмбо и Тимъти се събуждат в клоните на дърво след ято гарги. Мишокът размишлява как са се озовали горе и стига до извода, че слончето е полетяло благодарение на ушите си. С помощта на гаргите, Тимъти успява да накара Дъмбо да полети отново, като прилага психологически трик – дава на слончето обикновено перце, като го уверява, че то е магическо.

Отново в цирка, Дъмбо е принуден пак да участва в клоунадата, като този път трябва да скочи от много по-висока платформа. Докато пада надолу, изгубва перцето, но Тимъти му признава, че то е било „само за кураж“ и не му е нужно, за да лети. Дъмбо успява да се издигне и полита из цирка.

След представлението Дъмбо се превръща в медийна звезда, Тимъти става негов мениджър, а г-жа Джъмбо получава частен вагон във влакчето, транспортиращо цирковите животни.

Прием и награди

„Дъмбо“ е най-успешният във финансово отношение филм на Дисни за 40-те години. През 1941 г. филмът печели „Оскар“ за оригинална филмова музика, връчена на Франк Чърчил и Оливър Уолъс. Чърчил и текстописецът Нед Уошингтън са номинирани също и за Оскар за най-добра песен („Baby Mine“). Филмът печели и награда от фестивала в Кан през 1947 г.^[2] „Дъмбо“ получава като цяло положителни отзиви.

В България

В България филмът е излъчен през 2017 г. по „Ейч Би Оу“ с български войсоувър дублаж, записан в „Доли Медия Студио“. В него участват Ася Рачева, Елена Бойчева, Петър Бонев и Иван Велчев. Режисьор на дублажа е Йоанна Микова.^[3]