Държавна девическа гимназия „Мария-Луиза“

гимназия във Варна From Wikipedia, the free encyclopedia

Държавна девическа гимназия „Мария-Луиза“
Remove ads

Държавната девическа гимназия „Мария-Луиза“ е закрито училище, функционирало във Варна от 1898 до 1954 г.

Вижте пояснителната страница за други значения на Мария Луиза.

Бързи факти Информация, Седалище ...
Thumb
Сградата на Варненската девическа гимназия през първата половина на 20 век. Днес в нея се помещава Варненският археологически музей.
Thumb
Третата сграда на гимназия, в която по-късно се помещава училище за глухонеми.

На 3 март 1983 сградата му е преустроена и превърната във Варненски археологически музей. Днес е класифицирана като паметник от национално значение[1].

Сградата на гимназията се строи от 1893 до 1900 на мястото на бившите турски казарми, като е напълно обзаведена и открита за учебната 1898/1899 г. Проектът за сградата е предоставен от белгийския просветен министър със съдействието на регент Георги Живков, а архитект Петко Момчилов го преработва и съобразява с местните условия. Строежът се ръководи от арх. Христо Ковачевски, арх. Шрайбер и арх. Сава Димитриевич, а предприятието предприемач е Шуменското търговско дружество. Неоценима дарителска помощ осигуряват Велико Христов, Иван Церов, Елена и Стойна Илиеви, Веска Вачкова, Анка Габровска, Руска Калева, Олимбия Росетова, Димо и Георги Серафимови[2].

Remove ads

Архитектура

Сградата има подчертано представителен вид и притежава значителна паркова площ. Застрояването на сградата е симетрично, централният вход и монументалното трираменно стълбище са поставени в главната ос. Главният вход е подчертан с полукръгли арки и елегантна колонада в йонийски стил. Фасадата е с академично деление от пет части с богато архитектурно оформление на централната част. Крилата завършват с атични надвишавания, а сградата е увенчана с главен корниз, пластично обогатен с конзоли. Архитектурата е разработена в стила на италианския ренесанс с явни неоренесансови влияния. Хармоничните пропорции на обемната композиция и озелененият двор допринасят сградата да се приема като палацо.

Remove ads

История

Според архивни данни през 1868/69 учебна година във Варна се открива отделно девическо училище.[3] През 1889 г. в града функционира Държавно III-класно девическо училище с директор Хр.П.Стефанов.[4] През този период учлището се помещава в частен дом и в него се обучават около сто ученици под ръководството на дванадесет учители.[5] На 29 юни 1891 г. (стар стил) се състои тържествено закриване на учебната година в дома на хаджи Янако, където се помещава гимназията.[6] През 1891 – 92 учебна година учебното заведение гимназията се нарича Варненска държавна девическа гимназия, открит е V клас и пансион за ученичките.[7]

На 11 май 1893 г. по случай полагането на основния камък на новата сграда на Държавната девическа гимназия княз Фердинанд I издава акт със съдържание:

Днес, единадесети май, от хиляда осемстотин деветдесет и третата година от Рождество Христово, в деня на всенародния празник на славяно-българските просветители светите Кирил и Методий, след тържествен молебен, извършен в присъствието на цялото българско духовенство, на гражданските и военни чиновници и на всички квартируващи в града войски, се положи основният камък на това здание на Варненската държавна девическа гимназия – за образование и възпитание в него на гражданки и дъщери на татковината България во веки веков. Нека бог го винаги закриля!

[8]

Училището е обявено за Държавна девическа гимназия с четири, а по-късно шест класа, като негов пръв директор е Георги Живков. През 1894 г. за директор на гимназията е назначен Стоян Заимов, като от 25 юли 1898 е съхранено обявление под номер 631, което разяснява на гражданите на гр. Варна условията за прием на ученички в гимназията в новопостроената сграда:

Гимназията отваря врати на 25 август. Записването на ученички се захваща от същия ден и трае до 1 септември, през което време се извършват и поправителните приемни изпити. Редовните занятия започват на 1 септември. Ученици от частни училища или тези, които се подготвят от домашни учители и не притежават свидетелство от народно средно училище, се приемат в съответния на подготовката им клас, след като бъдат положени изпити по всички предмети, които се изучават в по-долния клас. Такива ученици плащат предварително 50 лева такса, а ако се приемат за редовни, плащат и предвидената обикновена такса от 8 или 12 лв. Всички жители на града, които искат да имат ученички у себе си на квартира през учебната година, са длъжни до 10 август да се обозначат в Дирекцията, като обозначат в заявленията си участъка, улицата, № на къщата, колко стаи, с каква големина и за колко ученички дават под наем, с храна, осветление, отопление и прочее или без тях, с каква последваща плата в единия или в другия случай

През 1905 г. е регистриран отлив на желаещи да се обучават в Девическата гимназия поради променения статут на училището в педагогическо, като предпочитанията се насочват към френския девически колеж „Свети Андрей“.[9] До Първата световна война гимназията се издига като един от главните просветни центрове в България. На 28 август 1911 във вестник „Свободен глас“ във Варна са отпечатани данни относно посещението на делегация от Софийския окръжен съд, извършваща проверка след ежегодният концерт, организиран в помощ на най-бедните ученички. Твърде свободните изказвания в програмата на концерта водят до съмнение, че в гимназията е намерил почва социализмът. През 1945 г. гимназията е преименувана на името на д-р Петър Берон и днес наследник на учебното заведение е Математическата гимназия. През 1954 г. в Девическата гимназия се допускат и момчета и тя става смесено училище.

Remove ads

Известни възпитанички

Външни препратки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads