Евн
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Евн (на латински: Eunus; † 132 пр.н.е.) е роб от Апамея в Сирия, който става водач на Първото робско въстание в Сицилия.
Тази статия е за древноримския бунтовник. За австрийското предприятие вижте ЕВН.
Remove ads
Исторически извори
Повечето от писмените свидетелства за Евн и Първото робско въстание идват от Диодор Сицилийски, който използва Посидоний за свой главен източник. В Epitome на Флор, където се включват откъси от изгубени писания на Тит Ливий, е най-детайлния латински източник. И Диодор и Посидоний симпатизират на римляните. Тъй като Евн е враг на Рим, който е победен, има вероятност тяхното описание за въстанието и лидерите му да са пристрастни. От друга страна Посидоний също като Евн е от сирийския град Апамея и описанието на почитането от Евн на богинята Атаргатис вероятно идва от личното му познание за жреците на ѝ.
При археологически разкопки в град Ена е намерена малка медна монета с надпис „цар Антиох“. Има вероятност Антиох от монетата да е именно Евн.
Remove ads
История
Евн се издига чрез репутацията си на чудотворец и пророк. Като допълнение на съмнителното твърдение, че може да издиша огън през устатата си (което би могло да бъде някаква форма на огнегълтачество, т.е. цирков фокус), Евн твърди още, че получава видения и съобщения от богинята Атаргатис (Атаргатида, а също и Деркето /Δερκετώ/[1], което било древногръцкия изказ на арамейското име на финикийската Астарта – Атаргата /на иврит: עתרעתה Ъатраъа́та[2]/ или Тарата), която той сравнява с богинята Деметра.
Едно от неговите пророчески предсказания е, че разбунтувалите се роби ще превземат град Ена на остров Сицилия. Той участва в нападението на града и, по описание Диодор Сицилийски, се бие в челните редици и бълва огън от устата си. След превземането на Ена, Евн е обявен за цар. Впоследствие той приема името Антиох, често използвано от Селевкидите, които управляват Древна Сирия и нарича последователите си наброяващи 70 000 души – „моите сирийци“.
През 135 пр.н.е. робите се бият с войската на претор Марк Перперна (от когото търпят поражение и е награден за това с овации), през 134 пр.н.е. против консул Гай Фулвий Флак и Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански, през 133 пр.н.е. с армията на Луций Калпурний Пизон Фруги. Едва през 132 пр.н.е. римляните с консул Публий Рупилий успяват да потушат въстанието. Евн, който отначало се крие в пещера, с членове на „царския си двор“, е пленен (вероятно – заловен в пещерата) и заведен в Рим, където скоро след това умира. 20 000 роби са хвърлени от скалите или разпънати на кръст.
Remove ads
Вижте също
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads