Еврозона

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната. Създадена е през 1999 г.

Еврозона

История

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз. Еврозоната включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Участие на страните в европейски договори и организации.

Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)

Шесте членки на ЕС извън еврозоната са България, Дания, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция. Те продължават да използват собствените си национални валути, въпреки че всички с изключение на Дания са задължени да се присъединят, след като изпълнят критериите за конвергенция на еврото.

Андора, Ватикана, Монако и Сан Марино, които не са членки на Евросъюза, имат официални споразумения с ЕС за използване на еврото като тяхна официална валута и емитиране на собствени монети. Освен това Косово и Черна гора приеха еврото едностранно, вместо да използват собствени валути. Тези шест държави обаче нямат представителство в нито една институция на еврозоната.

Страна	Приета (1 януари)	Насе­ление 2021 г.	С изключение на
Австрия	1999	8 932 664
Белгия	1999	11 554 767
Германия	1999	83 155 031
Гърция	2001	10 678 632
Естония	2011	1 330 068
Ирландия	1999	5 006 324
Испания	1999	47 398 695
Италия	1999	59 236 213	Кампионе д'Италия
Кипър	2008	896 007	Севернокипърска турска република[1]
Латвия	2014	1 893 223
Литва	2015	2 795 680
Люксембург	1999	634 730
Малта	2008	516 100
Нидерландия	1999	17 475 415	Кюрасао[2] Синт Мартен[2] Карибска Нидерландия[3]
Португалия	1999	10 298 252
Словакия	2009	5 459 781
Словения	2007	2 108 977
Финландия	1999	5 533 793
Франция	1999	67 656 682	Нова Каледония Френска Полинезия Уолис и Футуна
Хърватия	2023	4 036 355
Еврозона		348 042 870

Критерии за присъединяване на нови държави

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно.

Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.^[4]

Икономика на еврозоната

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Криза в еврозоната

 Основна статия: Дългова криза в еврозоната

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия ^[5]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. ^[6]