Европейска харта за регионалните или малцинствените езици

Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (на английски: European Charter for Regional or Minority Languages; на френски: Charte européenne des langues régionales ou minoritaires) е международна конвенция, приета от Съвета на Европа през 1992 г., която защитава малцинствените езици и традиционните регионални езици в Европа. Обхваща езици, които са традиционно използвани на територията на дадена държава, но се използват от малцинство и се различават от официалния език. Това изключва езиците на мигрантски общности, както и диалекти на официалния език.^[1]

Европейска харта за регионалните или малцинствени езици
Ратифицирали   Подписали, но нератифицирали   Неподписали и нератифицирали   Страни извън Съвета на Европа
Информация
Вид	многостранно споразумение
Подписване	5 ноември 1992
Място	Страсбург
В сила от	1 март 1998
Условия	5 ратификации
Подписали	33
Страни	25
Съхранител	Генералния секретар на Съвета на Европа
Език	английски и френски
European Charter for Regional or Minority Languages в Уикиизточник

Целта на Хартата е съхраняването и популяризирането на историческите регионални и малцинствени езици като част от културното богатство в Европа. Държавите, ратифицирали Хартата се задължават активно да поощряват употребата на тези езици в образованието, администрацията, медиите, културния, икономическия и обществения живот. ^[2] Хартата предвижда широк кръг от възможни мерки и действия, чрез които да бъдат защитена и поощрявана употребата на регионални и малцинствени езици, както и две нива на защита. Всяка ратифицираща държава трябва да приложи по-ниското ниво на защита към езиците, които декларира. Може допълнително да се приложи и по-високото ниво на защита, като изпълни поне 35 от предписаните възможни мерки.

Към януари 2018 г. Хартата покрива с различна степен на защита общо 79 езика, използвани от 203 езикови общности или малцинства. Българският език е обявен като регионален или малцинствен език в пет държави: Румъния, Словакия, Сърбия, Украйна и Унгария. ^[3]

От 47-те държави в Съвета на Европа, 25 са ратифицирали Хартата, а други 8 са подписали, но не са я ратифицирали. България е сред неподписалите.^[4]

Приложение на Хартата по държави

Държава	Ратификация	Езици, към които е приложена Хартата
Австрия[5]	28 юни 2001	словашки (Виена) словенски (Каринтия и Щирия) унгарски (Бургенланд и Виена) хърватски (в Бургенланд) цигански чешки (Виена)
Армения[6]	25 януари 2002	асирийски-новоарамейски гръцки руски кюрдски (при езидите)
Босна и Херцеговина[7]	21 септември 2010	албански черногорски чешки италиански унгарски македонски немски полски румънски русински словашки словенски турски украински цигански идиш и ладино
Германия[8]	16 септември 1998	датски (в Шлезвиг-Холщайн) горнолужишки (в Саксония) долнолужишки (в Бранденбург) долнонемски (Бремен, Хамбург, Мекленбург-Предна Померания, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Бранденбург, Северен Рейн-Вестфалия и Саксония-Анхалт) долнорейнски (Северен Рейн-Вестфалия) севернофризийски (в Шлезвиг-Холщайн) сатерфризийски (в Долна Саксония) цигански
Дания[9]	8 септември 2000	немски (Южен Ютланд)
Испания[10]	9 април 2001	арагонски астуро-леонски баски (официален в Баската автономна област и част от Навара) каталонски (официален в Каталуния и Балеарските острови) валенсиански (официален в област Валенсия) галисийски (официален в Галисия)
Кипър[11]	26 август 2002	арменски кипро-арабски
Лихтенщайн[12]	18 ноември 1997	няма регионални и малцинствени езици по смисъла на Хартата
Люксембург[13]	22 юни 2005	няма регионални и малцинствени езици по смисъла на Хартата
Нидерландия[14]	2 май 1996	западнофризийски (Фризия) лимбургски (Лимбург) нидерландски долносаксонски цигански идиш
Норвегия[15][16]	10 ноември 1993	саамски квенски фински цигански скандинавско-цигански
Обединено кралство[17]	27 март 2001	корнуолски ирландски ълстерски шотландски шотландски шотландски келтски уелски мански
Полша[18]	2 февруари 2009	беларуски чешки иврит идиш караимски кашубски литовски лемко немски арменски цигански руски словашки татарски украински
Румъния[19]	29 януари 2008	Част II: албански арменски гръцки италиански македонски полски рутенски татарски цигански идиш Част III: български хърватски чешки немски унгарски руски сръбски словашки турски украински
Сърбия[20]	15 февруари 2006	албански бошняшки български хърватски унгарски цигански румънски русински словашки украински
Словакия[21]	5 септември 2001	български хърватски чешки немски унгарски полски цигански русински украински
Словения[22]	4 октомври 2000	унгарски италиански цигански
Украйна[23]	19 септември 2005	Украйна прилага Хартата „към езиците на следните етнически малцинства“:[24] арменци беларуси българи гагаузи германци гърци евреи кримски татари молдовци поляци румънци руснаци словаци унгарци
Унгария[25]	26 април 1995	арменски лударски (рударски) български хърватски немски гръцки полски Романес румънски русински сръбски словашки словенски украински
Финландия[26]	9 ноември 1994	карелски саамски шведски език (втори официален) цигански
Хърватия[27]	5 ноември 1997	чешки унгарски италиански русински сръбски словашки украински
Черна гора	15 февруари 2006	албански цигански
Чехия[28]	15 ноември 2006	словашки полски (в Моравско-силезки край, окръзи Фридек-Мистек и Карвина) немски цигански
Швейцария[29]	23 декември 1997	италиански романшки
Швеция[30]	9 февруари 2000	фински меанкиели саамски цигански идиш