Европейско първенство по футбол 2020
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Европейското първенство 2020 е 16-то европейско първенство по футбол, организирано от УЕФА. То се провежда в 11 града в 11 различни европейски страни от 11 юни до 11 юли 2021 г. Това е второто европейско първенство, в груповата фаза на което играят 24 отбора, и първото, което се провежда не на територията на една или две съседни държави, а на 11 стадиона в 11 града от 11 национални асоциации на УЕФА.
На 17 март 2020 г. УЕФА отлага турнира с 1 година поради пандемията от коронавирус. На 17 юни УЕФА публикува ревизирана програма за провеждането на първенството. Въпреки че турнирът е отменен с една година и се провежда през 2021 г., трябва да се отбележи, че шампионатът запазва оригиналното си име – УЕФА Евро 2020.[1]
Според бившия президент на УЕФА Мишел Платини това, че няколко държави са домакини на първенството, е „романтично“ еднократно събитие в чест на 60-ия „рожден ден“ на Европейското първенство. Следващото първенство през 2024 г. отново се провежда по обичайния начин.[2] Стадион „Уембли“ в Лондон е домакин на полуфиналите и финала на турнира.
Шампион става отборът на Италия, който на финала завършва наравно 1:1 с домакина Англия и при дузпите печели с 3:2.
Евро 2020 се излъчва в България от телевизионните канали на Българската национална телевизия и „Нова Броудкастинг Груп“.[3] Излъчват се всичките 51 двубоя от шампионата.
Remove ads
Квалификации
Класирани отбори
- Отборите с наклонен шрифт са от дванадесетте държави-домакини на турнира.
- Удебеленият шрифт, показва шампиона за конкретното първенство, а наклоненият шрифт отбелязва домакина на турнира.
Remove ads
Места за провеждане
На 25 април 2014 г. УЕФА потвърждава заявления от 19 страни-членки на ФИФА за домакинство на шампионата. Градовете кандидатстват за игри в пакети: стандартен пакет (групова фаза, 1/8 финали и четвъртфинали) и финален пакет (полуфинали и финал). Всяка страна може да определи не повече от два града (един за стандартния пакет и един за финалния пакет).
На 19 септември 2014 г. в Женева, в изложбения център Espace Hippomène, се провежда церемония за обявяване на градовете и футболните асоциации, които ще бъдат домакини на мачове от Евро 2020.
Мачът за откриването е определен на Олимпийския стадион в Рим. УЕФА изключва Брюксел от градовете, където ще се провеждат мачовете от Евро 2021. Първоначално е било планирано да се играят четири мача в Брюксел: три от груповата фаза и един от 1/8-финалите. Те са възложени на стадион Уембли, където да се проведат три мача от груповата фаза, среща от 1/8-финалите, двата полуфинала и финалът.
През април 2021 г. Дъблин е оттеглен като домакин след като ирландското правителство и местната община не успяват да гарантират, че зрители ще бъдат допуснати на стадиона за мачовете.
Испания премества мачовете си от Билбао в Севиля.
Remove ads
Групов етап
Жребият за групите е теглен на 30 ноември 2019 г. в Букурещ преди да са играни плейофите от квалификациите при известни 20 класирани отбора от всичко 24. В него участват и неизвестните 4 отбора-победители в плейофите на лиги A, B, C и D под имена „Победител от Лига A (B, C, D)“.[4]
Всички часове са в източноевропейско лятно време (UTC+3).
Група A
Група B
Група C
Група D
Група E
Група F

Класиране за директните елиминации
Първите два отбора от всяка група заедно с първите 4 тима с най-добри резултати в общото класиране на отборите на 3-то място в групите си се класират за осминафиналите.
- Таблица на отборите на 3-то място в групите
Remove ads
Етап на директни елиминации
В зависимост от кои 4 групи се класират третите отбори, се определят съперниците на победителите в групи B, C, E и F на осминафиналите. Възможни са 15 комбинации от 4 отбора, избрани от общо 6 като математическа комбинация на 6 елемента 4-ти клас:
- При n=6 и k=4 се получава .
Схема
Осминафинал | Четвъртфинал | Полуфинал | Финал | |||||||||||
27 юни – Севиля | ||||||||||||||
![]() |
1 | |||||||||||||
2 юли – Мюнхен | ||||||||||||||
![]() |
0 | |||||||||||||
![]() |
1 | |||||||||||||
26 юни – Лондон | ||||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
6 юли – Лондон | ||||||||||||||
![]() |
1 | |||||||||||||
![]() |
1 (4) | |||||||||||||
28 юни – Букурещ | ||||||||||||||
![]() |
1 (2) | |||||||||||||
![]() |
3 (4) | |||||||||||||
2 юли – Санкт Петербург | ||||||||||||||
![]() |
3 (5) | |||||||||||||
![]() |
1 (1) | |||||||||||||
28 юни – Копенхаген | ||||||||||||||
![]() |
1 (3) | |||||||||||||
![]() |
3 | |||||||||||||
11 юли – Лондон | ||||||||||||||
![]() |
5 | |||||||||||||
![]() |
1 (3) | |||||||||||||
29 юни – Глазгоу | ||||||||||||||
![]() |
1 (2) | |||||||||||||
![]() |
1 | |||||||||||||
3 юли – Рим | ||||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
![]() |
0 | |||||||||||||
29 юни – Лондон | ||||||||||||||
![]() |
4 | |||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
7 юли – Лондон | ||||||||||||||
![]() |
0 | |||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
27 юни – Будапеща | ||||||||||||||
![]() |
1 | |||||||||||||
![]() |
0 | |||||||||||||
3 юли – Баку | ||||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
![]() |
1 | |||||||||||||
26 юни – Амстердам | ||||||||||||||
![]() |
2 | |||||||||||||
![]() |
0 | |||||||||||||
![]() |
4 | |||||||||||||
Всички часове са в източноевропейско лятно време (UTC+3).
Осминафинали
Четвъртфинали
Полуфинали
Финал
Remove ads
Шампион
Европейско първенство по футбол 2020 |
---|
![]() Италия Втора титла |
Статистика
Голмайстори
- 5 гола
- 4 гола
- 3 гола
- 2 гола
Торган Азар
Микел Дамсгор
Йоаким Мехле
Юсуф Поулсен
Кай Хаверц
Пабло Сарабия
Феран Торес
Федерико Киеза
Чиро Имобиле
Лоренцо Инсине
Мануел Локатели
Матео Песина
Мемфис Депай
Дензел Думфрис
Роман Яремчук
Андрий Ярмоленко
Иван Перишич
- 1 гол
Марко Арнаутович
Кристоф Баумгартнер
Михаел Грегорич
Саша Калайджич
Щефан Лайнер
Джордан Хендерсън
Хари Магуайър
Люк Шоу
Кевин Де Бройне
Тома Мюние
Леон Горецка
Робин Госенс
Мартин Брейтуейт
Андреас Кристенсен
Томас Дилейни
Сесар Аспиликуета
Аймерик Лапорт
Микел Оярсабал
Николо Барела
Леонардо Бонучи
Ваут Вегхорст
Карол Линети
Рафаел Герейро
Диого Жота
Артьом Дзюба
Алексей Миранчук
Езджан Алиоски
Горан Пандев
Милан Шкриняр
Ирфан Кахведжи
Кийфър Мур
Аарън Рамзи
Конър Робъртс
Артем Довбук
Олександър Зинченко
Атила Фиола
Андраш Шефер
Адам Салай
Йоел Поянпало
Антоан Гризман
Пол Погба
Лука Модрич
Мислав Оршич
Марио Пашалич
Никола Влашич
Томаш Холеш
Виктор Клаесон
Бреел Емболо
Марио Гавранович
Калъм Макгрегър
- Автоголове
Матс Хумелс
(в полза наФранция)
Симон Кяер
(в полза наАнглия)
Педри
(в полза наХърватия)
Войчех Шченсни
(в полза наСловакия)
Рубен Диас
(в полза наГермания)
Рафаел Герейро
(в полза наГермания)
Мартин Дубравка
(в полза наИспания)
Юрай Куцка
(в полза наИспания)
Мерих Демирал
(в полза наИталия)
Лукаш Храдецки
(в полза наБелгия)
Денис Закариа
(в полза наИспания)
Remove ads
Награден фонд
Паричните награди са окончателно определени през февруари 2018 г. Всеки отбор ще получи възнаграждение за участие в размер на 9,25 милиона евро, като победителят може да получи максимум 34 милиона евро.[5]
Remove ads
Спонсорство
УЕФА привлича за това първенство следните основни спонсори:[6] Alipay, Booking Holdings, FedEx, Газпром, Hisense, Volkswagen, Coca-Cola, Heineken, Qatar Airways, Takeaway.com, TikTok, Vivo Mobile, Adidas.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads