Екзопланета
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 9 май 2025 г. е потвърдено откритието на 5963 извънслънчеви планети, в 4472 планетни системи, в това число 981 планетни системи с повече от една планета (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети).[1][2] Има 18 000 кандидати, от които 297 в обитаемата зона. От тях потенциално обитаемите планети са общо 42, като 13 от тях са с размери подобни на тези на Земята, а 29 са от клас „Свръхземя“. Разликата между потенциално обитаемите планети и останалият брой планети в обитаемата зона на звездите, които обикалят, се състои от 255 планети с размери на газови гиганти.
Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Освен това съществуват и свободно реещи се обекти с планетна маса („планети скитници“, т.е. такива които не обикалят около звезда). Подобни обекти обаче не отговарят на работната дефиниция на „планета“, използвана от Международния астрономически съюз,[3] така че няма да бъдат разглеждани в тази статия. В Млечния път вероятно има милиарди такива.[4] За повече информация вижте междузвездна планета.
Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на XIX век. По онова време астрономите като цяло подозират съществуването им, но не е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития са направени през 1990-те; от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Днес се смята, че поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети и че истинската честота на срещане може да е много по-висока.[5] Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот.[6]
Повечето екзопланети са открити по косвен път – чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Малко екзопланети са наблюдавани директно. Първата такава е 2M1207b, която е наблюдавана с Големия телескоп на Европейската южна обсерватория на връх Паранал в Чили.[7]
Remove ads
История на откриването
Твърдения за откриването на извънслънчеви планети са правени повече от век. Някои от най-ранните включват звездата 70 Змиеносец. През 1855 година, капитан У. С. Джейкъб докладва от мадраската обсерватория на Британската източноиндийска компания, че аномалии в орбитата правят „изключително вероятно“ наличието на „планетарно тяло“ в тази система. През 1890-те Томас Дж. Дж. Лий от Чикагския университет обявява, че аномалиите в орбитата доказват съществуването на тъмно тяло в системата на 70 Змиеносец с 36-годишен орбитален период около една от звездите в системата. Скоро обаче Робърт Рей Мултън публикува изследване, доказващо че система от три тела с такива орбитални параметри би била изключително нестабилна. През 1950-те и 1960-те Петер ван ден Камп от Суартморския колеж прави друга бележита поредица от твърдения, този път за планети в орбита около звездата на Барнард. Днес астрономите като цяло считат всички ранни твърдения за открити екзопланети за погрешни.
Първото публикувано откритие, получило впоследствие потвърждение, е направено през 1988 година от канадските астрономи Брус Кемпбъл, Г. А. Х. Уокър и С. Янг.[8] Наблюденията им навеждат на мисълта, че около зведата Гама Цефей обикаля планета.
Първата значителна стъпка в областта на новите изследвания за екзопланетите е направена през 1992, от Волсчшан и Фрайл. Те публикуват резултатите от своята работа за съществуването на планети пулсари около PSR B1257+12 в списание „Природа“ („Nature“). Волсчшан е направил необичайното откритие за милисекунден пулсар още през 1992 г. Това е първата доказана екзопланета, която има за орбита пулсар и все още се счита, че е това е изключително необичайно.
През 2021 г. българският астроном Трифон Трифонов открива екзопланетата Gliese 486b.[9]
Според ново изследване за всяка звезда в Млечния път се падат по 1,6 планети, следователно броят им е поне 160 000 000 000.
Remove ads
Класификация
Екзопланетите могат да се разделят на няколко групи.
Пулсарска планета
Това са планети, които се намират в орбита около пулсар или неутронна звезда. Тези планети се откриват чрез засичане на аномалии в честотата на пулсара.
Потвърдени планети
MJ – масата на Юпитер, ME – масата на Земята.
Съмнителни планети
Свръхземя
Планетите от този тип имат маса, поне два пъти по-голяма от тази на Земята, но по-малка от тази на Уран и са с твърда повърхност. Открити са няколко такива планети, най-известната е Gliese 876 d. Има съмнения, че още няколко други планети спадат към този клас като Mu Arae d.
Горещ Юпитер
Това са планети с маса, близка или равна на тази на Юпитер, но за разлика от него, те се намират на не повече от 0,05 АЕ от своята звезда (около 1/8 разстоянието между Слънцето и Меркурий).
Елиптичен Юпитер
Тези планети са с маса, близка до тази на Юпитер и имат елиптична орбита. Проучванията показват, че 7% от всички звезди имат такива планети, което ги прави по-често срещани от планетите от тип горещ Юпитер.
Горещ Нептун
Горещ Нептун е вид гигантска планета с маса, подобна на тази на Уран или Нептун, в орбита близо до своята звезда. Обикновено по-малко от 1 AU.
Безядрена планета
Планета без ядро.
Желязна планета
Желязната планета е вид планета, която се състои основно от богато на желязо ядро с малка или никаква мантия. Меркурий е най-голямото небесно тяло от този тип в Слънчевата система (останалите планети от земен тип са силикатни планети), но могат да съществуват по-големи богати на желязо екзопланети.
Въглеродна планета
Въглеродна планета е теоретичен тип планета, която съдържа повече въглерод от кислород.
Океанска планета
Цялата или по-голямата част е покрита с океан.
Странното при тези планети е, че въобще нямат нормално дъно, а то е съставено от сух лед (на латински sicca glacies) или по-точно от твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид.
Земеподобна планета
Една от най-подобните на Земята планети – Кеплер-425b – е забелязана от космическата обсерватория на НАСА „Кеплер“ през юли 2015 г. Екзопланетата се намира на 1400 светлинни години от Слънчевата система в съзвездието Лебед. Тя обикаля около звезда с размери и температура почти като нашето Слънце. Една година на Кеплер-425b трае 385 дни, което означава, че разстоянието до нейната звезда вероятно е почти колкото от Земята до Слънцето.
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads