Еладски период

From Wikipedia, the free encyclopedia

Еладски период
Remove ads

Еладският период е съвременен термин[1] от археологията и историята на изкуството, който обхваща бронзовата епоха (III – II хил. пр. н. е.) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т. нар. Същинска Гърция). Въведен е, за да допълни термините, които описват приблизително същия период на о-в Крит (Минойска цивилизация) и Цикладските острови (Цикладска цивилизация). Хронологията на еладския период е тясно свързана с развитието на керамиката и се прилага основно към нея. Различните видове керамика могат да бъдат разделени на „ранна“, „средна“ и „късна“ керамика, отличаващи се със специфичен стил или произход. В някои случаи, в допълнение към относителната класификация по този показател, се използва и абсолютния метод на радиовъглеродната датировка.

Еладското общество и култура имат своите корени в неолитния период. По време на ранния еладски период се появяват методи за обработка на бронз (металургия), монументална архитектура и строеж на укрепления, йерархична организация на обществото и оживени контакти с останалите части на Егейско море. Тези черти се развиват допълнително по време на средния еладски период, забележителен с разпространението на минийска керамика и късния еладски период, когато настъпва разцвет на микенската цивилизация.

В творбите на древните поети и историци на Гърция този период обикновено се свързва с догръцките обитатели или т.нар. догръцки субстрат – термин, който често се асоциира или свързва с пеласгите, и по-рядко с други народи – минийци, кавкони, лелеги и др.

Remove ads

Периодизация

Thumb
Ваза с украса октопод, Родос, късноеладски период III C1, около 1200 – 1100 пр.н.е. (Лувър)

Схемата „ранен“, „среден“ и „късен“ се прилага творчески: вместо да разделят „ранен“ на тромавото „ранен ранен“ и т.н. археолозите приемат конвенцията да използват I, II, III за второ ниво, A, B, C за трето ниво, 1, 2, 3 за четвърто ниво и отново A, B, C за пето ниво. Не всяко място на разкопки предоставя артефакти от всички нива. Еладският период се разделя на:

Повече информация Период, Приблизителни дати ...
Thumb
Златна маска от Микена, приписвана на Агамемнон, 16 век пр. Хр.
Thumb Thumb
Гробница до Микена, наречена от Шлиман Съкровищница на Атрей, 13 век пр. Хр.

Според други автори[6] периодът на II хилядолетие пр. Хр. в историята на Гърция е познат в науката с названията „Микенска“ или „Ахейска Гърция“. Първото акцентира върху ръководната роля на град Микена в този период. То е широко разпространено от германския археолог Хайнрих Шлиман, който пръв провежда археологически разкопки в Микена и Тиринт през 1874 – 1876 г. В по-скорошно време много историци предпочитат термина „Ахейска Гърция“, който по-цялостно и по-правилно характеризира епохата, защото около 13 – 12 век пр. Хр. съществуват множество други силни и независими царства в континентална Гърция като Пилос, Орхомен, Тиринт и др., но нито едно не успява да надделее над останалите.

Епонимът „ахейци“ е използван от Омир в епоса „Илиада“, като с него са обозначени племената в континентална Гърция. В редица хетски документи се говори за царство Ахиява на запад от Хетското царство.[7]

Съществуват много спорове относно границите на тази епоха. Условно тя се разделя на 3 основни периода (на континента):

  • Ранноеладски период (3000 – 2000 г. пр. Хр.)
  • Средноеладски период (2000 – 1550 г. пр. Хр.)[6]
  • Късноеладски период (1550 – 1100 г. пр. Хр.)
Remove ads

Археологически обекти

Сред най-важните археологически обекти от еладския период в Гърция са Лерна, Микена, Маника, Тиринт, Пилос.

Външни препратки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads