Електрически автомобил

From Wikipedia, the free encyclopedia

Електрически автомобил
Remove ads

Електрическата кола (наричана още електромобил) е автомобил, използващ двигател задвижван изцяло с електричество. За разлика от хибридите, електрическите коли не притежават двигатели с вътрешно горене.

Thumb
Първата съвременна електрическа кола – „General Motors EV1

Най-широко разпространение електрическите коли имат в САЩ,[1] следвани от Япония и Западна Европа[2][3][4]. На автомобилния пазар в Китай все още не са много популярни[5].

Remove ads

История

Thumb
La Jamais Contente, 1899 г.
(фр. „Вечно недоволната“) – първият автомобил, постигнал над 100 km/h

Електромобилите се появяват преди двигателите с вътрешно горене. Първите прототипи на електрически коли са били създадени още през 1835 г.[6] Електрическите автомобили са популярни в края на 19 век и началото на 20 век, докато напредъкът в технологиите на двигателите с вътрешно горене и масовото производство на евтини бензинови автомобили довеждат до спад в използването на електрически транспортни средства. Енергийните кризи от 1970 и 1980 г. провокират краткотраен интерес към електрическите автомобили, макар че тези коли не достигат етап на масово производство, както е в случая през 21 век. От 2008 г. насам се наблюдава ренесанс на електрическите коли, благодарение на напредъка в технологиите за производство на акумулатори и контролери, притесненията относно повишаването на цените на петрола, както и необходимостта да се намалят емисиите на парникови газове. Бъдещето на електрическите коли зависи до голяма степен от цената на акумулаторите. За да се разреши този проблем, много автомобилни производители са създали съвместни предприятия с производители на батерии. Например, Volkswagen AG има джойнт венчър с Sanyo Electric, Nissan Motor с NEC Corporation и т.н.

Remove ads

Модели

Повече информация Електрически коли, одобрени за движение по пътищата, Снимка ...

Продажби

Повече информация Най-продавани електрически автомобили в периода от 2008 г. до юни 2014 г.(1), Модел ...
Remove ads

Предимства и недостатъци

Електрическите коли, в сравнение с колите с двигатели с вътрешно горене, притежават следните предимства:

  • по-голям КПД
  • по-голямо ускорение
  • безшумност
  • ниска цена на километър
  • значително опростено обслужване на колите – по-малко на брой и по-неизносващи се части
  • не замърсяват природата
  • Съхраняват енергията по време на спирачния път.

Съгласно изследване на Американското управление по енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия (EERE)[57], електромобилите изразходват за задвижване на колелата 60 до 65% (с рекуперация – до 82%) от енергията, съхранена в акумулаторите им, докато колите с ДВГ успяват да оползотворят едва 16 – 25% от енергията на горивото.

Днешното ниво на технологиите предопределя и следните недостатъци:

  • по-висока цена за коли със същите технически показатели
  • нисък капацитет на батериите, водещ до по-къс пробег с едно зареждане
  • бавно презареждане
  • неразвита инфраструктура за зареждане
  • установени проблеми с литиево-йонните батерии в различни продуктови категории (мобилни телефони, компютри).

Екологични аспекти

Thumb
Суперзарядни станции за бързо зареждане, покрити със соларни панели в California.
За собствениците на автомобили Tesla зареждането е безплатно[58]

Въпреки че електрическите коли се считат за най-добрата алтернатива на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, широкото им разпространение би довело до увеличена консумация на електрическа енергия, което в случаите когато тя се произвежда в електрически централи, използващи изкопаеми горива, не би довело до съществено намаляване на емисиите на въглероден диоксид, предизвикващ парниковия ефект. Това е основната причина новите суперзарядни станции да се строят с навеси, покрити със соларни панели. Те осигуряват електроенергия, добита от Слънцето, и сянка на зареждания електромобил. В следващите няколко години Tesla Motors планира да покрие повече станции в слънчеви райони със соларни навеси, като част от грижата на компанията за околната среда.[15] Първата слънчева зарядна станция за електромобили в България е монтирана през 2012 г. Зарядната екостанция има максимална дневна производителност от 23 kWh и за една година може да захрани 1440 електромобила и 3800 електрически скутера. При пробег от едно зареждане от 50 km се получава средно годишно намаляване на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид от 10,5 тона.[59]

Големите автопроизводители BMW, Mercedes, Ford, Volkswagen и Porsche работят съвместно, за да създадат европейска мрежа за зареждане на електромобили.

Съвместната инициатива планира изграждането на общо 400 станции в Европа до края на 2020 г. с максимален капацитет до 350 kW. Работата е започнала с първите 20 станции, пуснати през 2017 г., а се планира да се завършат общо 100 станции през 2018 г.[60]

Remove ads

Зареждане

При новите електрически автомобили се търсят начини за драстично намаляване на времето за зареждане, както и за уеднаквяване на стандарта в конекторите. Навлизат и суперкондензаторите.

Нормалният жизнен цикъл на една батерия за електромобил е осем – десет години.[61]

Европейски стандарт за зареждане

В съобщение за медиите от Брюксел (24 януари 2013 г.) на Европейската комисия[62] бе представена стратегията за единен стандарт за цяла Европа:

Thumb
Конектор „Type 2“ (на фирма „Mennekes“)
Положението по отношение на станциите за зареждане с електроенергия се различава значително в различните части на ЕС. Водещите страни са Германия, Франция, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство. Съгласно предложението ще се изисква във всяка държава членка да има определен минимален брой станции за зареждане, използващи еднакъв стандарт (вж. приложената таблица). Целта е да се създаде критична маса от станции за зареждане, така че дружествата да започнат масово производство на автомобили от този тип на приемливи цени.

Важен елемент от навлизането на пазара на този вид гориво е въвеждането на общ за целия ЕС модел на конектор за зареждане. С цел премахване на съществуващата несигурност на пазара Комисията обяви днес, че конекторът от „тип 2“ ще се използва като общ стандарт за цяла Европа.

Конекторът е разработен от германската фирма Mennekes. Има 7 пина (До 400 V AC, 63 A, 3 фази, 43 kW) и изводи: L1 (напрежение 1), L2 (напрежение 2), L3 (напрежение 3), N (нула), PE (земя), CP (Control Pilot, служи за комуникация между зарядната станция и превозното средство), PP (Proximity Pilot, за автоматично отчитане на максималния заряден ток).

Американски стандарт за зареждане

Thumb
Конектор SAE[63]

Стандартът на американското (в САЩ в частност) Дружество на автомобилните инженери (SAE) „International J1772 Combo“ е подкрепян от GM, Ford Motor Company, Volkswagen и BMW. Това е система за бързо зареждане, предназначена за зареждане батерията на електрически превозни средства до 80% за около 20 минути.

Японски стандарт за зареждане

Thumb
Конектор за постоянен ток CHAdeMO

Японският стандарт CHAdeMO е предпочитан от Nissan, Mitsubishi и Toyota. CHAdeMO е търговското наименование на един бърз метод за зареждане на батерията на електрически превозни средства, който доставя до 62,5 kW постоянен ток с високо напрежение чрез специален електрически конектор. На 31 декември 2014 г. CENELEC (Европейската организация за електротехническа стандартизация) официално призна DC стандарта за бързо зареждане CHAdeMO за Европа и той става вторият одобрен стандарт след CCS (Combo2). Това се налага поради големия брой японски електромобили с CHAdeMO контакти, като „Нисан Лийф“ и „Мицубиши i-MiEV“, както и на зарядните станции с този стандарт (двойно повече от CCS в Европа)[64]. Така ще се поощри текущата пазарна тенденция за оборудване на бързите зарядни устройства и с двата вида CHAdeMO и Combo2 конектори.

Remove ads

Вижте също

Външни препратки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads