Електроенцефалография

Електроенцефалографията (ЕЕГ) е метод за измерване и графично представяне на електрическата активност на мозъка. Използва се в неврологията.^[1] Електрическата активност в мозъка възниква в резултат на предаване на стимули и информация от нервните клетки на мозъчната кора. Записаните импулси представляват сумата от електрическата активност на много нервни клетки в определена област на мозъка.

Записът се извършва с помощта на електроенцефалограф с електроди, прикрепени към скалпа на пациента. Получените модели се наричат ​​мозъчни вълни и отразяват общите характеристики на дейността на мрежи от нервни клетки в мозъка.

Извършва се с цел диагностициране на епилепсия, мозъчни тумори, състояния след травма на главата, възпалителни и съдови заболявания на мозъка и инсулти, както и за доказване на мозъчна смърт преди донорство.^[1]

Пациентът ляга удобно на леглото, но може и да е в седнало положение. При рутинно изследване на главата му се прикрепват 21 електрода. Това е напълно безболезнена процедура. Продължава около 20 – 30 минути. Пациентът трябва да е с чист скалп и да е спокоен. Контактен спрей или гел осигурява оптимална връзка между скалпа и електрода. Изследването се извършва в спокойни условия, пациентът не трябва да говори и да се движи колкото се може, по-малко.^[1]

В някои случаи по време на изследването, за да се стимулират определени области на мозъчната кора, на пациента му се дават указания за отваряне на очите, бързо вдишване и издишване, подават се светлинни импулси и други.^[1]