Електролуминесценция

Електролуминесценцията е физично явление, вид луминесценция, при която някои материали излъчват светлина, когато през тях преминава електрически ток или са изложени на силно електрическо поле.^[1] То е в основата на широко използваните днес като източник на светлина светодиоди, използва се в различни индикаторни устройства – светещи знакови индикатори, табла, панели.

Течнокристален дисплей с включена (горе) и изключена (долу) електролуминесцентна подсветка

Електролуминесценцията се различава от светлинното излъчване на абсолютно черно тяло в резултат на температурата му (топлинно излъчване), на химични реакции (хемилуминесценция), на реакции в течност (електрохемилуминесценция), на звук (сонолуминесценция) или на друго механично въздействие (механолуминесценция).

Материалите, при които се проявява електролуминесценция се наричат електролуминофори. Примери за такива материали са цинков сулфид, легиран с мед или сребро, някои полупроводникови съединения от вида III-V и др. Много често те се получават под формата на тънки слоеве, което дава възможност да се получи контролиран състав с определени свойства.