Елена Мутева

Елена Стефанова Му̀тева е първата българска поетеса^[1], преводачка и фолклористка.^[2]

Елена Мутева
българска поетеса
Родена	Елена Стефанова Мутева 1825 г. Калофер, Османска империя
Починала	25 април 1854 г. (29 г.) Одеса, Руска империя
Погребана	Одеса, Украйна
Семейство
Братя/сестри	Димитър Мутев Никола Мутев Христо Мутев

Биография

Родена е в Калофер през 1825 г.^[1] Сестра е на просветния деец д-р Димитър Мутев, музиканта Никола Мутев и юриста Христо Мутев.^[3] Учи в Одеса, където се установява заедно със семейството си, заради кърджалийските нашествия. Запознава се с руската литература. Член е на Одеския литературен кръжец, в който членуват и Найден Геров, Ботьо Петков, Сава Филаретов и Добри Чинтулов^[4].

През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият негласен български литературен конкурс. Участват Елена Мутева и Найден Геров. Темата е „Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия Бог“. Печели го Елена Мутева с одата „Бог“. Найден Геров написва „Ода Богу“.^[5]

Спомага за издаването на „Критически издирвания на историята българска“ от Юрий Венелин.^[2] Записва народни песни и легенди. Има принос за запазването в Чехия на материали, свързани с българския фолклор. Превежда басни от Крилов.^[6] Превежда „Райна, българска царкиня“ от Александър Ф. Велтман през 1852 г. и сборник с източни приказки „Турски приказки“, публикуван посмъртно през 1858 г.^[1]

На нея е посветена поемата на Найден Геров „Стоян и Рада“. През 1858 г., посмъртно, в списание „Български книжици“ са отпечатани от брат ѝ Димитър Мутев две нейни стихотворения – „Бог“ и „Басня“.^[1]

Умира от туберкулоза на 25 април 1854 г. в Одеса.^[1][2]

Външни препратки

• Стихотворението „Басня“ в сп. „Български книжици“
• Elena Stefanova Muteva