Елеонора Бентивольо

Елеонора Бентивольо (на италиански: Eleonora Bentivoglio; * малко пр. 2 април 1470^[1], † 10 март 1540) е чрез брак господарка на Сасуоло (1499 – 1500) и регентка на сина си Алесандро (1501 – 1505) и на племенника си Диберто II ̈(1517 – 1525).

Елеонора Бентивольо
I. господарка на Сасуоло II. регентка на Сасуоло III. регентка на Сасуоло
Родена	малко пр. 2 април 1470
Починала	10 март 1540
Религия	Католицизъм
Управление
Период	I: 1499 – 26 септември 1500 II. 1501 – 1505 III. 1517 – 1525
Наследява	I. Елеонора Арагонска II. Джиберто I Пио ди Савоя III. Алесандро Пио ди Савоя
Наследник	I. Анджела Борджа II. Джиберто Пио ди Савоя III. Джиберто II Пио ди Савоя
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
Род	Бентивольо по рождение Пио ди Савоя по брак
Баща	Джовани II Бентивольо
Майка	Джиневра Сфорца
Братя/сестри	Франческа Бентивольо Анибале II Бентивольо Антонгалеацо Бентивольо Алесандро Бентивольо Ермес Бентивольо Камила Бентивольо Изота Бентивольо Лаура Бентивольо Виоланта Бентивольо Бианка Бентивольо пет братя и сестри Природени: Костанца Бентивольо Ерколе Бентивольо
Съпруг	Джиберто III Пио ди Савоя
Деца	Алесандро Пио ди Савоя Джероламо Пио ди Савоя Костанцо Пио ди Савоя Марко Пио ди Савоя Иполита Пио ди Савоя Елеонора Пио ди Савоя
Елеонора Бентивольо в Общомедия

Произход

Тя е дъщеря на Джовани II Бентивольо ( * 1443, † 1508), фактически господар на Болоня, и на съпругата му Джиневра Сфорца (* 1440, † 1507). Има петнадесет братя и сестри, сред които:

• Франческа (* 1468, † 1504), съпруга на Галеото Манфреди, господар на Фаенца, и на Гуидо II Торели, бивше религиозно лице, кондотиер
• Анибале II (* 1469, † 1540), господар на Болоня (1511 – 1512), кондотиер, съпруг на Лукреция д'Есте
• Антонгалеацо (* 1472, † 1525), прелат
• Алесандро (* 1474, † 1532), граф на Кампаня, съпруг на Иполита Сфорца
• Ермес (* 1475, † 1513), кондотиер, пфалцграф (1498), съпруг на Якопа Орсини
• Камила (* 1480, † 1529), съпруга на Пиро Гонзага, кондотиер, граф на Родиго (1499 – 1521), сеньор на Боцоло (1527 – 1529) и на Сан Мартино дал'Арджине
• Изота, монахиня в манастира „Корпус Домини“ в Болоня
• Лаура († 1523), съпруга на Джовани Гонзага, кондотиер, господар на Весковато; поставя началото на клона Гонзага ди Весковато
• Виоланте, съпруга на Пандолфо IV Малатеста, кондотиер, господар на Римини и на други градове в Романя
• Бианка († 1519), съпруга на Николо Мария Рангони, кондотиер, господар на Спиламберто и Кординяно.

Има и един полубрат и една полусестра от първия брак на майка си.

Биография

Ерколе I д'Есте отстъпва Сасуоло на Джиберто III Пио ди Савоя през 1499 г. като феод на херцогство Модена. Тъй като Джиберто умира, инвеститурата е дадена на малкия Алесандро, неговия първороден син. След смъртта му Елеонора управлява града от името на сина си от 1501 до 1505 г. и отново от 1517 до 1525 г. от името на своя племенник.^[2]

На 24 май 1503 г. тя получава разрешение от Алфонсо I д'Есте да организира панаир в Сасуоло, освободен от мита и други данъци, които по онова време представляват такова бреме, че затрудняват търговията. Панаирът все още се провежда всяка неделя през октомври^[3].

Брак и потомство

∞ 7 октомври 1486 г. за Джиберто III Пио ди Савоя,^[4] съгосподар на Карпи, назначен за капитан на Болоня две години по-рано от Джовани II Бентивольо^[5], от когото има четирима сина и две дъщери:^[6]

• Алесандро Пио ди Савоя (* 26 октомври 1487, † април 1517), господар на Сасуоло;
• Джероламо Пио ди Савоя († 25 октомври 1528, Ферара) ^[7], военен в служба на семейство Есте, обезглавен за заговор; ^[8]
• Костанцо Пио ди Савоя, учен;
• Марко Пио ди Савоя (* 10 май 1497, †14 септември 1544) ^[9], посланик на Есте, ∞ за Лукреция Роверела, от когото има двама сина; прародител на Джиберто Пио ди Савоя, последният господар на Сасуоло.^[8]
• Иполита Пио ди Савоя (* 1492, † 1554), монахиня в манастира „Корпус Домини“ в Болоня^[10];
• Елеонора Пио ди Савоя (* 1493,†1 556), монахиня в манастира „Корпус Домини“ в Болоня^[10] .

В изкуството

Тя е изобразена заедно с цялото семейство Бентивольо на олтарната картина на Лоренцо Коста, и до днес съхранявана в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня.