Елзе Ласкер-Шюлер

Елзе Ласкер-Шюлер (на немски: Else Lasker-Schüler) е немска поетеса, белетристка, есеистка и автор на театрални пиеси, родена в Елберфелд край Вупертал в семейството на заможен банкер.

Елзе Ласкер-Шюлер Else Lasker-Schüler
Фотография от 1890 г.
Родена	11 февруари 1869 г. Елберфелд, Германия
Починала	22 януари 1945 г. (75 г.) Йерусалим, Палестина
Професия	писател, поет, белетрист, драматург
Националност	Германия
Направление	ранен експресионизъм
Подпис
Уебсайт	else-lasker-schueler-gesellschaft.de Страница в IMDb
Елзе Ласкер-Шюлер в Общомедия

Биография и творчество

По майчина линия Елзе Ласкер-Шюлер произлиза от испански евреи – сефарди, а дядо ѝ е бил главен равин в синагога. Поетесата рано напуска родния си дом и се преселва в Берлин, за да се посвети изцяло на живописта и литературата.

Там излиза първата ѝ стихосбирка „Стикс“ (1902), последвана от „Седмият ден“ (1905). В Берлин поетесата сътрудничи на експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“, както и на списанието на Карл Краус „Ди Факел“. Тясно приятелство я свързва с много от най-значимите берлински писатели и художници като Теодор Дойблер, Оскар Кокошка, Франц Марк, Франц Верфел, Георг Тракл, а към поета Готфрид Бен тя изпитва дълбока и безутешна любов. След два безуспешни брака Елзе Ласкер-Шюлер се затваря в себе си и заживява единствено за творчеството си. Изнася лекции в Мюнхен, Цюрих, Виена и Прага, пътува и в Съветския съюз.

В годините на националсоциализма

Когато в страната се установява властта на националсоциалистите и творбите ѝ са официално забранени, поетесата напуска Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим завършва живота си в усамотение и бедност.

Влияние

Елзе Ласкер-Шюлер като Принц Юсуф от „Староеврейски балади“ (1913)

Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ „Моите чудеса“ (1911). Творбите ѝ, често илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното съзнание за непоправимата разруха на междучовешките отношения – отмирането на любовта поетесата възприема като край на света. В стиховете ѝ границата между „поезия и истина“ се стапя в едно въображаемо царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, породено от ориенталски и юдейски съновидения. Особено характерни са поетическите ѝ книги „Староеврейски балади“ (1913), „Куполът“ (1920), „Тива“ (1923), „Концерт“ (1932) и – последната – „Моето синьо пиано“ ^[1] (1943). Карл Краус нарича Елзе Ласкер-Шюлер „най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия“.

Признание

През 1932 г. Елзе Ласкер-Шюлер получава авторитетната литературна награда „Хайнрих фон Клайст“ за „непреходните ценности в нейната поезия“.

В чест на поетесата провинция Райнланд-Пфалц учредява през 1992 г. наградата „Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“.

Библиография

• Styx (erster veröffentlichter Gedichtband 1902)
• Der siebente Tag (zweiter Gedichtsband 1905)
• Meine Wunder (Erstausgabe 1911)
• Hebräische Balladen (1913)
• Gesammelte Gedichte (1917)
• Mein blaues Klavier (1943)