Елин Рахнев

Елин Христов Рахнев е български писател, поет, драматург и журналист.

Елин Рахнев
български поет, драматург и журналист
Роден	3 юли 1968 г. (57 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	писател, поет, драматург, журналист
Литература
Жанрове	стихотворение, драма
Дебютни творби	„Съществувам“ (1993)
Известни творби	„Боб“, „Фенове“, „Октомври“, „Канела“
Награди	„Веселин Ханчев“ (1992) „Иван Николов“ (1999) „Икар“ за драматургия (1999, 2003) „Аскеер“ за драматургия (2011)

Биография

Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършва Специална педагогика в „Св. Климент Охридски“, а по-късно следва режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работи като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000 – 2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, но напуска заради несъгласия с тогавашния директор Атанас Атанасов.^[1] От 2014 г. е драматург на Хасковския театър^[2].

Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по БНТ, „Невалидно“ по bTV и „Арт трафик“ по PRO.BG. Автор в предаванията „Суматоха“ и „Панорама“, където има авторска рубрика^[3]. Води редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“ и списанията „Тема“ и „Его“. От август 2012 г. до октомври 2019 г. води авторска рубрика в седмичния вестник „168 часа“^[4].

Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“^[5], „Флобер“^[6], „Прозорецът на Йонеско“^{[7][8][9][10]}, „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 1999 и 2002 г.^[11]

Библиография

• Съществувам. 7+7, 1993
• Развяване на минзухара. 1995
• Октомври. 1998
• Канела. Стихотворения. София: Факел, 2008, 40 с.^[12]
  • Zimt. Gedichte, zweisprachig. Aus dem Bulgarischen von Henrike Schmidt. Leipziger Literaturverlag, 2012, 100 S.
• 5 пиеси. София: Фама, 2011, 222 с.
• Кукувицата. Пловдив: Жанет-45, 2012
• Зелда. София: ICU, 2017, 42 с.
• Не зная как да се държа, когато ме обичат. София: ICU, 2023, 146 с.

Награди

През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“^[13], а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“.

Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003)^[14]. През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“^[15][16].