Ендокринна система

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на човешкия организъм. Ендокринните жлези произвеждат химични вещества, наречени хормони, които се отделят направо в кръвта. По кръвен път хормоните достигат до съответните органи като регулират техните функции. Тъй като са ендокринни жлези, тоест отделят хормоните си направо в кръвта, нямат изходни канали. И именно, защото отделят секрета си(хормоните) в кръвта, те са много добре кръвоснабдени с гъста капилярна мрежа. Жлези с вътрешна секреция са хипоталамуса, хипофизната жлеза, епифизата, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, надбъбречните жлези. Отделни участъци от задстомашната жлеза (Лангерхансови острови) и половите жлези (сертолиеви клетки, лайдигови клетки, гранулозни клетки) функционират като жлези с вътрешна секреция. Някои органи като стомах, дванадесетопръстник, черен дроб, бъбрек, плацента, матка, кожа, сърце, костен мозък и мастна тъкан имат добавъчна ендокринна активност.

Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в човешкия организъм: обмяната на веществата, растежа(соматотропин - преден дял на хипофизата), развитието, размножаването, влияят върху човешкото поведение - това е хоморалната регулация на организма, която заедно с нервната регулация играе важна роля в съвместната дейност и управление на жизнените процеси. Важно е да споменем, че хоморалната регулация е много по-бавна от нервната, но за сметка на това е по-трайна.

Хипофизата контролира функцията на редица жлези с вътрешна секреция, като тя е под контрола на хипоталамуса, част от междинния мозък.

Remove ads

Жлези и хормони

Thumb
Инсулиноподобен растежен фактор
Ангиотензиноген и Ангиотензин
Тромбопоетин
Кортекс
Андрогени
Медула
Енкефалин
Андростендион
Андрогени
Тромбопоетин
Предсърден натрийуретичен пептид
Мозъчен натрийуретичен пептид
Грелин
Невропептид Y
Ендотелин
Панкреатични полипептиди
Калцитриол
Тромбопоетин
Секретин
Холицитокинин
Плацентен лактоген
Релаксин
Калцидиол

Централна нервна система

Хипоталамус

Повече информация Хормон, Съкратено ...

Епифиза

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Хипофиза

Аденохипофиза (преден лоб/дял на хипофизата)
Повече информация Хормон, Съкратено ...
Неврохипофиза заден лоб на хипофизата
Повече информация Хормон, Съкращение ...

NB! Окситоцинът и вазопресинът се синтезират в хипоталамуса, а в неврохипофизата само се складират.

Междинен лоб на хипофизата (pars intermedia)
Повече информация Хормон, Съкращение ...

Щитовидна жлеза

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Храносмилателна система

Стомах

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Дванадесетопръстник

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Черен дроб - екзокринна жлеза

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Панкреас

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Бъбрек

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Надбъбречна жлеза

Кортекс/кора

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Медула/сърцевина

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Полова система

Тестиси

Повече информация Хормнон, Секретиран от ...

Фоликул / Жълто тяло (Corpus luteum)

Повече информация Хормон, Секретиран от ...

Плацента (по време на бременност)

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Матка (по време на бременността)

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Калциева регулация

Околощитовидни жлези

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Кожа

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Други органи с ендокринна активност

Сърце

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Костен мозък

Повече информация Хормон, Съкращение ...

Мастна тъкан

Повече информация Хормон, Съкращение ...
Remove ads

Основни оси на ендокринната регулация

В човешката ендокринна система се срещат няколко „подсистеми“ функциониращи на принципа на обратната връзка. Главни координатори и диригенти на тези системи са хипоталамуса и хипофизата.[13]

Remove ads

Ендокринни заболявания

Thumb
Честота на ендокринните заболявания в света (на 100 000 души) през 2002.[14]
  няма сведения
  под 80
  80 – 160
  160 – 240
  240 – 320
  320 – 400
  400 – 480
  480 – 560
  560 – 640
  640 – 720
  720 – 800
  800 – 1000
  над 1000

Някои от на-често срещаните заболявания при човека са ендокринологичните като диабет, Базедова болест и затлъстяване.[15] Ендокринните заболявания се характеризират със загуба на регулацията на освобождавания хормон (например при продуктивен хипофизен аденом), неправилен отговор при сигнализиране от страна на мишената (хипотироидизъм), липса или унищожение на жлезата (диабет тип I, намалена еритропоеза при бъбречна недостатъчност) или структурно увеличение (токсичен тироиден аденом). Хипофункция на жлезата се появява при загуба на хормоналния резерв, хипосекреция, агенеза (необразувана по време на ембрионалния период жлеза), атрофия или активно разрушаване на жлезата (редица ендокринни заболявания имат автоимунен произход).[16] Хиперфункция се наблюдава като резултат на увеличена секреция, липса на супресия, хиперпластично или неопластично преонразувание или хиперстимулация.

Ендокринопатиите се класифицират като първични, вторични и третични. При първично ендокринно заболяване е засегната жлеза от крайния компонент по оста за регулация. Вторично заболяване има при смутена функция на хипофизната жлеза (междинния компонент по оста). Третично заболяване има при нарушения във функцията на хипоталамуса и неговите освобождаващи хормони.

Други видове сигнализация

Ендокринното сигнализиране е основния способ за контрол и поддръжка на организмовата хомеостазата. Съществуват и други начини за комуникация и клетъчна сигнализация като автокринна, паракринна и невроендокринна сигнализация.[17] Строго погледнато обаче сигнализацията между невроните е изцяло обект на неврофизиологията, а не на ендокринологията.

Автокринна сигнализация

Автокринна сигнализация е форма на сигнализация, при която клетката секретира хормон или друго биологично активно вещество (наречено автокринен агент), което се свързва за автокринни рецептори на същата клетка като предизвиква метаболитни или експресионнипромени в нея.

Паракринна сигнализация

Паракринната сигнализация е тази сигнализация, при която таргетната клетка е разположена близо до клетката източник на сигнала.

Юкстакринна сигнализация

Юкстакринната сигнализация е форма на междуклетъчна комуникация, която се опосредсва чрез олигозахариди, липиди или протеини, компоненти на клетъчната мембрана и мишена може да бъде както клетката източник на сигнала така и непосредствено разположена до нея. За разлика от другите форми на междуклетъчна сигнализация юкстакринната изисква наличието на физически контакт между комуникиращите клетки.

Remove ads

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads