Ералдо Монцельо

Ералдо Монцельо (на италиански: Eraldo Monzeglio) е бивш италиански футболист, защитник и треньор.^[1]

Ералдо Монцельо
Лична информация
Роден	5 юни 1906 г. Виняле Монферато, Италия
Починал	3 ноември 1981 г. (75 г.) Торино, Италия
Ръст	173 см
Пост	Защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1923–1926 1926–1935 1935–1939 Общо: Казале Болоня Рома 26 252 101 405 (1) (4) (0) (5)
Национален отбор
1930–1938 Италия 35 (0)
Треньор
1946–1947 1947–1949 1949–1956 1958–1962 1964 1966–1967 1973 Комо Про Сесто Наполи Сампдория Ювентус Кясо Кясо
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Ералдо Монцельо в Общомедия

Кариера

В деветнадесетгодишната си кариера като защитник, която продължава от 1924 до 1943 г., той играе за Казале, Болоня и Рома. С Болоня той е шампион от сезон 1928/29, спечелвайки и 2 турнира „Митропа“ през 1932 и 1934 г.

На международно ниво, Монцельо играе за италианския национален отбор 35 пъти, с който също печели два финала на Световното първенство по футбол през 1934 и 1938 г. Заедно с Джузепе Меаца и Джовани Ферари е един от тримата италиански футболисти, които печелят 2 световни първенства.^[2][3]

Треньорска кариера

Въпреки успехите и славата си като футболист, след края на Втората световна война обаче, Монцельо първоначално привлича негативи, заради политическите си възгледи и близкото си приятелство с италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини, както и ролята му на личен треньор на Мусолини.^[4][5] Монцельо по-късно става треньор, ръководи италианските отбори Комо, Про Сесто, Наполи, Сампдория, Ювентус, както и Кясо в Швейцария. Ералдо Монцельо умира в Торино на 3 ноември 1981 г. на 75-годишна възраст. През 2013 г. той е посмъртно включен в Италианската футболна зала на славата.^[6]

Отличия

Футболист

Болоня

• Серия А: 1928/29
• Купа Митропа: 1932, 1934

Италия

• Купа на Централна Европа по футбол: 1927/30, 1933/35^[7][8]
• Световно първенство по футбол: 1934, 1938

Треньор

Наполи

• Серия Б: 1949/50

Индивидуални

• Световно първенство отбор на турнира: 1934^[9]
• Семинаторе д'оро: 1959/60
• Зала на славата на Италия по футбол: 2013 (посмъртно)